Тълковен речник

Тълковен речник и Съновник

ичи - Намерени са 36 думи от търсенето
еча - ечиш, мин. св. ечах, мин. прич. ечал, несв. Ехтя.
уча - учиш, мин. св. учих, мин. прич. учил, несв. 1. Занимавам се в учебно заведение и вкъщи, за да добия знания, да овладея определен м...
или - съюз. 1. За свързване на части на изречението или на прости изречения, когато се посочва, че факти, състояния или действия взаимно...
ничий - ничия, ничие, мн. ничии, отриц. мест. Който не е на никого и не се отнася до никого. Направих го без ничия помощ. Ничия земя.
личинка - мн. личинки, ж. Спец. В зоологията — форма на живот, един от първите стадии в развитието на някои животни (насекоми, земноводни и ...
наличие - само ед. Пребиваване, присъствие; съществуване.
причина - мн. причини, ж. 1. Явление, което обуславя възникването на друго явление. Изяснявам причините за пожара. 2. Основание, предлог за ...
тичинка - мн. тичинки, ж. Спец. Част от цвете, мъжки размножителен орган, който се състои от дръжка и прашник.
отличие - мн. отличия, ср. 1. Остар. Отлика. 2. Най-висок успех в учението. Взех изпита с отличие. 3. Награда. Получил е няколко международн...
величие - мн. величия.1. Само ед. Наличие на качества, които внушават преклонение, уважение.2. Ирон. Издигнат в обществото човек.
причиня - причиниш, мин. св. причиних, мин. прич. причинил, св. — вж. причинявам.
величина - мн. величини, ж.1. Спец. Това, което може да се измери, изчисли. Променлива величина.2. Духовна стойност, значимост. Той е от евро...
игличина - само ед. Иглика.
различие - мн. различия, ср. Разлика.
различим - различима, различимо, мн. различими, прил. Който лесно може да бъде различен, да се отдели, да се разпознае.
двуличие - само ед. Поведение, което се основава на неискреност, на прикрити зад добронамереност помисли; лицемерие.
приличие - само ед. Спазване на установените нрави и обноски, на установения етикет. Приличието не позволява това.
причисля - причислиш, мин. св. причислих, мин. прич. причислил, св. — вж. причислявам.
къртичина - мн. къртичини, ж. Купчинка пръст, изровена от къртица. Сутрин намираха все нови къртичини в градината.
метличина - мн. метличини, ж. Полско цвете с тъмносини цветове, което расте като бурен. Букет от метличини.
страници: 1 2
Всички думи от тълковния речник по азбучен ред: