гра - Намерени са 369 думи от търсенето |
стенограф - мн. стенографи, м. Човек, който си служи със стенография. Стенографи на Народното събрание. |
сантиграм - мн. сантиграмове, (два) сантиграма, м. Една стотна част от грама. |
сграбчвам - сграбчваш, несв. и сграбча, се.; какво/ кого. Хващам, улавям бързо, стремително. Котката сграбчи мишката. |
сценограф - мн. сценографи, м. Лице, което се занимава със сценография. |
телеграма - мн. телеграми, ж. Бързо съобщение, предадено по телеграф, и бланката, на която се пише. Получавам телеграма. // прил. теле-грамен,... |
хореограф - мн. хореографи, м. 1. Специалист по хореография (в 1 знач.). 2. Постановчик на танци. Хореограф на спектакъла. |
цинкограф - мн. цинкографи, м. Специалист по цинкография. |
агиография - Вид религиозна литература за живота на провъзгласените от църквата светци. |
автография - (по авто + -графия)1. Печ. Ръчно нанасяне на текст или фигури върху цинкова плоча за литографско отпечатване.2. Точно писмено възп... |
антография - (фр. anthographie по гр. anthos 'цвете' + -графия)Символичният език на цветята. |
ареография - (нем. Areographie по собств. гр. Ares 'Марс' + -графия)Астрон. Описание на планетата Марс. |
библиограф - мн. библиографи.Специалист по библиография (в 1 знач.). |
възнаградя - възнаградиш, мин. св. възнаградих, мин. прич. възнаградил, св.— вж. възнаграждавам. |
вазография - (нлат. vasographia по лат. vas 'съд' + -графия)Мед. Изследване на кръвоносните съдове чрез изпълването им с контрастно в... |
граховиден - граховидна, граховидно, мн. граховидни, прил.Който има форма на грахово зърно. |
гравировка - мн. гравировки, ж.Рисунка и/или надпис върху метал, дърво, стъкло и под.// прил. гравировъчен, гравировъчна, гравировъчно, мн. гра... |
гравитация - само ед.Спец. Във физиката — всеобщо свойство на материалните тела да се привличат взаимно.// прил. гравитационен, гравитационна, ... |
гравитирам - гравитираш, несв. и св.; към какво/ към кого.Клоня, кръжа, в близост съм. По своите идейни убеждения те гравитират към центъра. |
градинарка - мн. градинарки, ж.Жена градинар. |
градобитен - градобитна, градобитно, мн. градобитни, прил.1. Който е бит от град.2. За време, период — през който бие град. Градобитен сезон. |