Буква Ч |
ча-ча - неизм. 1. Бърз латиноамерикански танц. 2. Музиката за такъв танц. |
чавка - мн. чавки, ж. Подобна на врана креслива птица с черни пера и светлосива шия. |
чад - чадът, чада, само ед., м. Остар. Задушлив дим, пушек. |
чадо - мн. чада, ср. 1. Чедо. 2. Обръщение на духовно лице към мирянин. |
чадър - мн. чадъри, (два) чадъра, м. 1. Предмет с полусферична форма от опънато платно за предпазване от дъжд или слънце. Плажен чадър. Сг... |
чаен - чаена и чайна, чаено и чайно, мн. чаени и чайни, прил. 1. Който се отнася до чай.2. Който е предназначен за пиене чай. Чаена чаша.... |
чай - чаят, чая, мн. чайове и чаеве, (два) чая, м. 1.Само ед. Вечнозелено растение, от чиито листа. съдържащи кофеин, се приготвя аромат... |
чайка - мн. чайки, ж. Водоплаваща птица с бяла окраска и къси крака, която живее по морското крайбрежие. Морска чайка. |
чайна - мн. чайни, ж. Питейно заведение, в което сервира чай. Китайска чайна. |
чайник - мн. чайници, (два) чайника, м. Специален съд с капак и чучур, който се използва за варене на чай или на други течности и за сервир... |
чак - нареч. 1. За означаване на отдалеченост по време или място. Чак след три седмици разбрах истината. 2. За подчертаване на степента,... |
чакал - мн. чакали, (два) чакала, м. Хищно диво животно от рода на кучето. |
чакалня - мн. чакални, ж. Специално помещение, в което чакат пътници или посетители. Чакалня в поликлиника. Гарова чакалня. |
чакам - чакаш, несв. 1. Какво/кого. Намирам се някъде, докато се появи някой или стане нещо, което знам предварително. Чакам влак. Чакам д... |
чакъл - само ед. Речни дребни камъни, които се използват за настилка или като строителен материал. // прил. чакълен. |
чакълест - чакълеста, чакълесто, мн. чакълести, прил. Който има много чакъл. Чакълесто речно корито. |
чакърест - чакъреста, чакъресто, мн. чакърести, прил. Диал. 1. За очи — със сив или пъстър цвят. 2. Който е с пъстри или сиви очи. 3. На койт... |
чалвам - чалваш, несв. и чална, св. кого/какво. Диал. Удрям силно; первам. |
чалга - мн. чалги, ж. Чалгия. |
чалгаджия - мн. чалгаджии, м. Разг. Пренебр. Свирач, музикант. |
чалгия - мн. чалгии, ж. Разг. Пренебр. Музика, свирня; музикален инструмент. |
чалма - мн. чалми, ж. Дълъг тънък плат, който се увива около фес. |
чална - чалнеш, мин. св. чалнах, мин. прич. чалнал, св. — вж. чалвам. |
чалнат - чалната, чалнато, мн. чалнати, прил. Разг. Смахнат, побъркан. |
чалъм - мн. чалъми, (два) чалъма, м. Разг. 1. Само ед. Умение, тайно присъщо на нещо действие. Всяка работа си има чалъм. 2. Само мн. Прев... |
чам - чамът, чама, мн. чамове, (два) чама, м. 1. Иглолистно дърво. 2. Само ед. Дървен материал от такива дървета. // прил. чамов. |
чампари - само мн. Диал. Кръгли метални плочи, подобни на кастанети, които се удрят за ритъм при танц. |
чан - чанът, чана, мн. чанове, (два) чана, м. Звънец хлопатар, който може да се използва и като музикален инструмент. Родопски чанове. |
чанта - мн. чанти, ж. Торба от плат, кожа и др. с различен обем, която се използва за носене на различни неща. Дамска чанта. Лекарска чант... |
чантаджия - мн. чантаджии, м. 1. Разг. Пренебр. Държавен служител; чиновник. 2. Занаятчия, който произвежда или поправя чанти. |
чао - междум. Разг. Възклицание при раздяла; довиждане. |
чапкънин - мн. чапкъни, м. Разг. Развратник, уличник, женкар. |
чапла - мн. чапли, ж. Едра блатна птица с дълга шия и дълги крака, но по-малка от щъркела. |
чапраз - мн. чапрази, (два) чапраза, м. Разг. Украсена метална тока на женски колан. • Стоя диван чапраз. Разг. Стоя почтително пред някого... |
чар - чарът, чара, мн. чарове, (два) чара, м. Обаяние, прелест, привлекателност, пленителност. Жена с чар. Да усетим чара на музиката. |
чарда - мн. чарди, ж. Диал. Стадо животни — крави или биволи. |
чардак - мн. чардаци, (два) чардака, м. Висока покрита тераса на къща. |
чардаш - само ед. 1. Бърз унгарски народен танц. 2. Музиката за такъв танц. |
чарк - чаркът, чарка, мн. чаркове, (два) чарка, м. 1. Истор. Дъскорезница или работилница за гайтани, която се задвижва с вода. 2. Разг. ... |
чарлстон - мн. чарлстони, (два) чaрлстона, м.
1. Много бърз негърски танц.
2. Музиката за такъв танц. Оркестърът свиреше чарлстон.
3. ... |