Тълковен речник

Тълковен речник и Съновник

бен - Намерени са 106 думи от търсенето
бан - банът, бана, мн. банове, м.Истор. Управител на област в балканските страни през Средновековието.
бон - бонът, бона, мн. бонове, (два) бона.1. Спец. В банковото дело - книжен знак на определена стойност, който дава право на притежател...
без - предлог.1. За означаване на отсъствие.2. За означаване на недостиг.Без да. Съюз.За въвеждане на подчинено изречение за начин, коет...
бей - беят, бея, мн. бейове.1. Истор. В Османската империя - титла на феодален владетел или на лице с висок граждански и военен чин.2. И...
бек - бекът, бека, мн. бекове.Спец. Краен защитник в футболен отбор.
бел - белът, бела, мн. белове, (два) бела.Диал. Права лопата; лизгар.
бет - нареч.Остар. Лошо, некрасиво; неудобно, неприлично.
ген - генът, гена, мн. гени, (два) гена, м.Спец. В биологията — елементарна единица на наследствеността.// прил. генен.
ден - денят, деня, мн. дни, (два) дена и дни, м. 1. Светлата част от денонощието от сутринта до вечерта. Цял ден се разхождах из гората....
лен - ленът, лена, само ед., м. 1. Тревисто растение, от стъблата на което се получават влакна, а от семената — масло. 2. Плат и изделие...
мен - лично мест., съкр. — вж. мене.
тен - тенът, тена, само ед., м. 1. Цвят на кожата. Светъл тен. 2. Слънчев загар. Придобивам тен.
фен - фенът, фена, мн. фенове, (два) фена, м. Запалянко, почитател, страстен поклонник. Феновете на "Бийтълс".
бент - бентът, бента, мн. бентове, (два) бента.1. Изкуствена преграда на река.2. Водния басейн зад такава преграда.
бенка - мн.бенки.Малко тъмно петно или пъпка по кожата на човек.
зъбен - зъбна, зъбно, мн. зъбни, прил. 1. Който е свързан със зъби. Зъбен кариес. Зъбна паста. 2. Машинна част със зъби, зъбци. Зъбно коле...
лобен - лобна, лобно, мн. лобни, прил. • Лобно място. 1. Място, където някога се е изпълнявала смъртна присъда. Лобната скала на хълма Цар...
небен - небна, небно, мн. небни, прил. Спец. В граматиката — който се учленява на небцето. Небни съгласни.
рибен - рибена, рибено, мн. рибени, прил. 1. Който се отнася до риба. Рибена опашка. Рибени хриле. 2. Който се добива от риба или се прави...
грабен - (нем. Graben 'ров')Падина. Противоп. хорст.
страници: 1 2 3 4 5 6
Всички думи от тълковния речник по азбучен ред: