бен - Намерени са 106 думи от търсенето |
молебен - само ед. Кратко църковно богослужение за израз на благодарност или за молба. Молебен за здраве. Молебен за дъжд. |
особено - нареч. 1. Различно, необикновено. Говориш особено. 2. Твърде много. Особено обичам да пътувам. 3. Предимно, най-вече, изключително... |
озлобен - озлобена, озлобено, мн. озлобени, прил. Който е настроен злобно или изразява злоба; ожесточен. Озлобен човек. // същ. озлобеност, ... |
пагубен - пагубна, пагубно, мн. пагубни, прил. Много вреден, гибелен, съкрушителен. Пагубна страст. // същ. пагубност, пагубността, ж. |
похабен - похабена, похабено, мн. похабени, прил. Който вече е негоден, неизползваем; развален. Похабен лист. // същ. похабеност, похабеност... |
поробен - поробена, поробено, мн. поробени, прил. Който е попаднал в робство. |
подобен - подобна, подобно, мн. подобни, прил. Който прилича на друг; сходен. // същ. подобност, подобността, ж. |
бенефис - мн. бенефиси, (два) бенефиса.1. Театрално представление,приходът от което е в полза на чествания артист.2. Честване на артист с та... |
лечебен - лечебна, лечебно, мн. лечебни, прил. 1. Който лекува; лековит. Лечебно средство. Лечебна вода. Лечебен глад. 2. Който е предназнач... |
целебен - целебна, целебно, мн. целебни, прил. Който подобрява здравословното състояние; лековит. Целебни средства. Целебен извор. // нареч.... |
загърбен - загърбена, загърбено, мн. загърбени, прил. 1. Който е застанал с гръб. 2. Който не се върши добре, пренебрегнат. Загърбена работа ... |
възлюбен - възлюбена, възлюбено, мн. възлюбени, прил.1. Любим.2. Като същ. Любим човек. Моята възлюбена. |
вълшебен - вълшебна, вълшебно, мн. вълшебни, прил.1. Чудотворен, магически. Вълшебното килимче.2. Прен. Пленителен, очарователен, омаен. Вълш... |
нащърбен - нащърбена, нащърбено, мн. нащърбени, прил. 1. Който има ръб с нарушена цялост. Нащърбена чаша. Нащърбен нож. 2. Прен. За Луната — ... |
злокобен - злокобна, злокобно, мн. злокобни, прил. Зловещ. Злокобен вик. |
изложбен - изложбена, изложбено, мн. изложбени, прил. Който се отнася до изложба. Изложбена зала. |
неудобен - неудобна, неудобно, мн. неудобни, прил. 1. Който не предлага удобство. Неудобни обувки. 2. Който не е пригоден за някаква работа. ... |
обособен - обособена, обособено, мн. обособени, прил. 1. Който е отделен, изтъкнат. 2. Спец. В граматиката — интонационно, смислово и сло-вор... |
любеница - мн. любеници, ж. Диал. Диня. |
хвалебен - хвалебна, хвалебно, мн. хвалебни, прил. Остар. Който съдържа, изразява похвала; хвалебствен. Хвалебни думи. // нареч. хвалебно. |