беят, бея, мн. бейове.1. Истор. В Османската империя - титла на феодален владетел или на лице с висок граждански и военен чин.2. Истор. В Османската империя - феодален владетел или едър земевладелец. 3. Богат човек или благородник в страна с мохамеданска вяра.// прил. бейов.