ore - Намерени са 216 думи от търсенето |
горе - нареч.1. На високо, на по-високо място. Горе, на върха.2. На по-високо място в служебната йерархия. Ще отида и по-горе, да знаете!... |
море - мн. морета и моря, ср. 1. Голямо пространство, изпълнено със солена вода, обикн. част от океан. Бурно море. 2. Прен. Голямо количе... |
орех - мн. орехи, (два) ореха, м. 1. Едро разклонено дърво с мощно стъбло и черупчести плодове. 2. Плодовете на това дърво, чиито ядки се... |
орел - мн. орли, (два) орела, м. 1. Хищна граблива птица, която живее в скалисти местности. 2. Прен. За смел, горд, силен човек. • Като о... |
орен - орна, орно, мн. орни, прил. Който се оре. Орна земя. |
борец - мн. борци.1. Човек, който води борба; който участва в борба. Борец за свобода. Борец за човешки права.2. Спортист от класическата ... |
Борей - (гр. Boreas)1. Мит. Старогръцки бог на северния вятьр.2. Прен. Северен вятър; бора. |
горен - горна, горно, мн. горни, прил.1. Който е горе, на по-високо място. На горния етаж.2. Който е на по-високо място в служебната йерар... |
горещ - гореща, горещо, мн. горещи, прил.1. Който има висока температура. Горещо мляко. Горещ ден. Горещо време.2. Прен. Пламенен, страсте... |
корем - мн. кореми, (два) корема, м. 1. Част от кухината на тялото на човек или животно с храносмилателните органи. Боли ме коремът. Голям... |
корен - мн. корени, (два) корена, м. 1. Подземната част на растение, с която се крепи в почвата и извлича вода и хранителни вещества от не... |
морен - морна, морно, мн. морни, прил. Който се чувства отпаднал след работа; уморен. Морни труженици. |
орежа - орежеш, мин. св. орязах, мин. прич. орязал, св. — вж. орязвам. |
ореол - мн. ореоли, (два) ореола, м. 1. Златисто сияние около главите на изобразени върху икони светци; нимб. 2. Сияние, блясък около свет... |
поред - нареч. Един след друг, без да се променя реда. |
торен - торна, торно, мн. торни, прил. Който се тори. Торна нива. |
хорей - хореят, хорея, мн. хореи, (два) хорея, м. Спец. Двусрична стихотворна стъпка с първа ударена и втора неударена сричка. |
загоре - само ед. 1. Диал. Област, намираща се зад, отвъд планина. 2. Остар. Област в България, обхващаща Старозагорско, Ямболско и Сливенс... |
горест - горестта, само ед., ж.Печал, мъка, скръб.// прил. горестен, горестна, горестно, мн. горестни. |
дорест - дореста, доресто, мн. дорести, прил. За кон — който е с червено-кафяв косъм. Дореста кобила. |