| ore - Намерени са 216 думи от търсенето |
|---|
| коремест - кореместа, кореместо, мн. коремести, прил. Който има корем, по-голям от нормалното. |
| коренище - мн. коренища, ср. Подземна част от стъбло при многогодишни растения, от която израстват нови растения. |
| мраморен - мраморна, мраморно, мн. мраморни, прил. 1. Който е изработен от мрамор. Мраморна статуя. 2. Който прилича на мрамор. Мраморен кейк... |
| миньорен - миньорна, миньорно, мн. миньорни, м. Минорен. |
| нагорещя - нагорещиш, мин. св. нагорещих, мин. прич. нагорещил, св. — вж. нагорещявам. |
| надзорен - надзорна, надзорно, мн. надзорни, прил. Който упражнява надзор. |
| нанагоре - нареч. Разг. Нагоре. |
| неуморен - неуморна, неуморно, мн. неуморни, прил. 1. Който не се уморява. Неуморна работничка. 2. Който не престава; неспирен, упорит. Неумо... |
| оредявам - оредяваш, несв. и оредея, св. Ставам рядък. Гората оредя. Косата ми оредя. |
| ореховка - мн. ореховки, ж. Сладкарско изделие, приготвено от смлени орехи и яйчен белтък. |
| поредица - мн. поредици, ж. Дълга редица от еднакви или еднотипни неща; серия. |
| пореквам - порекваш, несв. и порека, св.; какво, на кого. Разг. Опитвам се да кажа нещо на някого или му казвам малко, като на шега; подхвърл... |
| тореадор - мн. тореадори, м. Участник в борба с бикове пред публика (в корида). |
| повторен - повторна, повторно, мн. повторни, прил. Който се прави за втори път. |
| прозорец - мн. прозорци, (два) прозореца, м. 1. Отвор в стена на сграда, през който може да влиза светлина и въздух, и рамка със стъкло за за... |
| пряпорец - мн. пряпорци, (два) пряпореца, м. Остар. Знаме. |
| сговорен - сговорна, сговорно, мн. сговорни, прил. Който се проявява или живее в сговор. Сговорно семейство. Сговорна дружина планина повдига... |
| седморен - седморна, седморно, мн. седморни, прил. Който е седем пъти по-голям или по-малък. // нареч. седморно. |
| сензорен - сензорна, сензорно, мн. сензорни, прил. 1. Сетивен, чувствителен. 2. Който се основава на биоелектрическите импулси на човека. Сен... |
| словоред - само ед. Спец. В граматиката — редът на думите в изречението, заложен в строежа на езика. Прав словоред. Обратен словоред. |