| ore - Намерени са 216 думи от търсенето |
|---|
| уморен - уморна, уморно, мн. уморни, прил. Разг. Уморителен. Уморен труд. Уморно лято. |
| жамборе - мн. жамборета, ср. 1. Остар. Скаутски сбор. 2. Разг. Увеселително събиране, веселие. |
| загорец - мн. загорци, м. Мъж от Загоре. |
| заморен - заморена, заморено, мн. заморени, прил. Който диша учестено от умора. |
| вкореня - вкорениш, мин. св. вкорених, мин. прич. вкоренил, св.— вж. вкоренявам. |
| гонорея - само ед.Спец. В медицината — венерическата болест трипер. |
| изборен - изборна, изборно, мн.изборни, прил. Който се отнася до избор или избори (в 4 знач.). Изборна длъжност. Изборна листа. |
| коренен - коренна, коренно, мн. коренни, прил. 1. Който се отнася до същността или до най-главния въпрос. Коренни промени. Коренен въпрос. 2... |
| кореняк - мн. кореняци, м. Разг. Стар, коренен жител от няколко поколения преди него. Тук кореняците са много малко. |
| минорен - минорна, минорно, мн. минорни, прил. 1. Който се отнася до минор. Минорна гама. 2. Прен. Тъжен, потиснат, печален, меланхоличен. М... |
| напорен - напорна, напорно, мн. напорни, прил. Който създава напор, налягане, натиск. Напорна сила. |
| отборен - отборна, отборно, мн. отборни, прил. Който се отнася до отбор. Отборно класиране. |
| орезиля - орезилиш, мин. св. орезилих, мин. прич. орезилил, св. — вж. орезилявам. |
| прорежа - прорежеш, мин. св. прорязах, мин. прич. прорязъл, св. — вж. прорязвам. |
| разорен - разорена, разорено, мн. разорени, прил. Който е бил подложен на разорение. Разорен собственик. |
| теорема - мн. теореми, ж. Спец. Математически постулат, който подлежи на доказване. Прилагам теорема. Решавам теорема. |
| отворен - отворена, отворено, мн. отворени, прил. 1. През който може да се движи нещо. Отворен прозорец. Отворена врата. 2. Достъпен за посе... |
| покорен - покорена, покорено, мн. покорени, прил. Когото са покорили. Покорена територия. |
| позорен - позорна, позорно, мн. позорни, прил. Който причинява позор. Позорни кавги. • На позорния стълб. На публична критика. |
| пореден - поредна, поредно, мн. поредни, прил. Който следва след друг; следващ. Пореден номер. Поредна глупост. |