| br - Намерени са 483 думи от търсенето |
|---|
| фибра - мн. фибри, ж. Мускулно или нервно влакно. Всяка нейна фибра трептеше. |
| ребро - мн. ребра, ср. 1. Всяка една от дъгообразните тесни и плоски кости, които образуват гръдния кош на гръбначните животни и на човека... |
| бруля - брулиш, брулих, брулил.1. Събарям плодове от дърво с прът или камъни.2. За вятър - шибам, удрям. |
| бруст - брустът, бруста.Само ед. Спец. В плуването - стил на плуване по гърди с кръгови движения на крайниците. |
| бруся - брусиш, брусил, брусих.Диал. Бруля (в 1 знач.). |
| зубря - зубриш, мин. св. зубрих, мин. прич. зубрил, несв. Разг. Пренебр. Заучавам наизуст, механично, без да разбирам и да мога да прилаг... |
| сбруя - само ед. Комплект от принадлежности за впрягане или яздене. Конска сбруя. |
| бреме - мн. бремета.1. Само ед. Дълг, задължение, което се изживява като тежест.2. Остар. Товар, който може да се носи наведнъж от човек и... |
| брейк - (англ. break)Американски танц с разчупени движения в равномерен ритъм. |
| гюбре - само ед.Диал. Тор. |
| дебри - само мн. 1. Гъсти, непроходими гори. 2. Прен. Труднодостъпни за познанието или малко изследвани страни на нещо. В дебрите на матем... |
| бридж - бриджът, бриджа, само ед.Вид игра на карти за две двойки играчи, при която едната двойка обяваява резултат и се стреми да го пости... |
| брадва - мн. брадви.Желязно сечиво с дървена дръжка за сечене на дърва; секира.// същ. умал. брадвичка. |
| бразда - мн. бразди.1. Дълъг недълбок ров в почвата изоран с плуг или рало.2. Следа като ивица по мека или водна повърхност.3. Разг. Струйк... |
| браздя - браздиш, браздих, браздил.Правя, прокарвам, оставям бразди. |
| бракма - мн. бракми.Разг. Пренебр. Счупен, раздрънкан предмет, машина, апарат. |
| брамин - мн. брамини.Член на висшата жреческа каста в Индия. |
| брашно - само ед.1. Смляно на прах хлебно или кръмно зърно.2. Нещо стрито на прах.// прил. брашнен. |
| бримка - мн. бримки.1. Всяко едно възелче от конеца, свързано с друго в плетена тъкан.2. Разплетена, изпусната нишка. |
| бричка - мн. брички.1. Остар. Малка покрита конска кола за превоз на пътници.2. Разг. Пренебр. Стар очукан автомобил, машина, кола. |