br - Намерени са 483 думи от търсенето |
брахицефал - (нлат. brachycephalus по гр. brachys 'къс' + kephale 'глава')Антроп. Кръглолик човек, т. е. чиято глава е с по... |
бригантина - (фр. brigantin от ит. brigantino)Мор. Вид малък двумачтов кораб. |
брудершафт - (нем. Bruderschaft 'братство')В съчет. пия брудершафт - пия с някого вино в знак на побратимяване, като си кръстосваме р... |
въображаем - въображаема, въображаемо, мн. въображаеми, прил.Който съществува само във въображението; нереален, недействителен. Въображаеми вра... |
джибровица - само ед. Джибровка. |
доброволка - мн. доброволки, ж. Жена доброволец. |
забранявам - забраняваш, несв. и забраня, св.; на кого, какво. Не позволявам да се върши или да се използва нещо. Забраниха и да излиза. Забран... |
забременея - забременееш, мин. св. забременях, мин. прич. забременял, св. — вж. забременявам. |
забримчвам - забримчваш, несв. и забримча, св.; какво. За нещо плетено -— хващам и зашивам бримките на скъсано място; замрежвам дупката. |
забръсквам - забръскваш, несв. и забръскам, св. Започвам да бръскам. |
набръчквам - набръчкваш, несв. и набръчкам, св.; какво. Разг. 1. Правя гънки по нещо, нагъвам. Докато лежа, набръчка чаршафите. 2. Покривам с б... |
преобръщам - преобръщаш, несв. и преобърна, св.; какво. Обръщам отново или многократно. — преобръщам се/преобърна се. Разг. 1. Правя кълбо. 2.П... |
първообраз - мн. първообрази, м. Първоначален образ, вид на нещо; оригинал. |
бременност - бременността. само ед.1. Състояние на бременна.2. Периодът на развитие на зародиша в женския организъм. |
броненосен - броненосна, броненосно, мн. броненосни.Който е покрит с броня. |
броненосец - мн. броненосци, (два) броненосеца.Голям брониран военен кораб. |
доброволен - доброволна, доброволно, мн. доброволни, прил.
1. Който върши нещо по своя воля, без принуда. Доброволен помощник.
2. Който ста... |
доброволец - мн. доброволци, м. Човек, който доброволно предлага услугите си при извършването на някаква работа (в частност при записване във в... |
добродетел - добродетелта, мн. добродетели, ж. 1. Нравствено качество с висока положителна оценка в обществото. Ти имаш много добродетели и сам... |
добродушен - добродушна, добродушно, мн. добродушни, прил. 1. Който е с приятен, благ характер, с добра душа. Добродушен човек. 2. Който изразя... |