---н-- - Намерени са 228 думи от търсенето |
имение - мн. имения, ср. Голям феодален имот, чифлик — земя с къща и стопанство извън населено място. Лятото прекарваха в имението. |
именит - именита, именито, мн. именити, прил. Известен, знаменит, прославен. През лятото във Варна гостуват именити певци и артисти. Именит... |
келнер - мн. келнери, м. Сервитьор. |
клинец - мн. клинци, (два) клинеца, м. 1. Специални гвоздеи за подковаване на животни. 2. Разг. Гвоздей. • Кова клинци. Разг. Много ми е ст... |
ледник - мн. ледници, (два) ледника, м. Подвижна ледена маса, образувана във високопланински или полярни области. // прил. ледников, ледник... |
лешник - мн. лешници, (два) лешника, м. 1. Плод на храста леска, представляващ една ядка в светлокафява черупка, с богат вкус. Бонбони е ле... |
медник - мн. медници, (два) медника, м. Котел, изработен от мед (бакър). |
мерник - мн. мерници, (два) мерника, м. 1. Приспособление на огнестрелно оръжие, което позволява точно определяне на целта за поразяване. О... |
мнение - мн. мнения, ср. 1. Възглед, схващане, отношение по някакъв въпрос. 2. Преценка, оценка. Какво е мнението ти за приятелката ми? • О... |
пленер - мн. пленери, (два) пленера, м. 1. Рисуване на открито, сред природата. 2. Отразяване на природата в картини, фотоси и др. |
пернет - перната, пернато, мн. пернати, прил. 1. Ударен от перка. 2. Прен. Пренебр. Смахнат, луд. Перната жена. |
прение - мн. прения, ср. Остар. Спор, разискване, дебати. |
ревнив - ревнива, ревниво, мн. ревниви, прил. 1. Който лесно проявява ревност, често без повод. Ревнив съпруг. 2. Който изразява ревност. |
редник - мн. редници, м. 1. Спец. В армията — най-низше воинско звание и човекът, който го носи. 2. Разг. Човек, който не заема ръководно м... |
речник - мн. речници, (два) речника, м. 1. Само ед. Съвкупност от думите, с които разполага един език, един автор, едно произведение, един ... |
скенер - мн. скенери, (два) скенера, м. Спец. 1. В медицината - апарат, който позволява детайлен оглед на вътрешността на човешкото тяло, к... |
свинец - само ед. Остар. Олово, куршум. Хляб или свинец. |
свинче - мн. свинчета, ср. Малка свиня. • Като на свинче звънче (прилича). Разг. Ирон. Не прилича, не подхожда. • Морско свинче. Спец. Боза... |
сенник - мн. сенници, (два) сенника, м. 1. Заслон за сянка. Повечето южни балкони са снабдени със сенници. 2. Лятна шапка с козирка, обикно... |
сиенит - само ед. Зърнеста скала, която се използва в строителството и скулптурата. // прил. сиенитен, сиенитна, сиенитно, мн. сиенитни. |