---н-- - Намерени са 228 думи от търсенето |
шумнат - шумната, шумнато, мн. шумнати, прил. Който е с избуяла шума. Шумната гора. |
пионер - мн. пионери, м. 1. Човек, който пръв прониква в някаква територия. 2. Прен. Човек, който слага началото на изследване. Пионери в к... |
поднос - мн. подноси, (два) подноса, м. Плосък разлат съд, който служи за сервиране; табла. |
порно- - Първа съставна част на сложни думи, която означава порнографски, напр. порнофилм, порносписание, порнороман и др. |
потник - мн. потници, (два) потника, м. 1. Разг. Долна дреха без ръкави с голямо деколте. 2. Плъстена поставка под седло на кон за попиване... |
пренос - само ед. 1. Пренасяне от едно място на друго. Пренос-превоз. 2. Сбор в счетоводството, който се презаписва от една страница на дру... |
принос - мн. приноси, (два) приноса, м. 1. Само ед. Добавка, постижение, които издигат на по-висока степен, развиват. Голям принос в наукат... |
сконто - само ед. 1. Отстъпка. 2. Спец. Отстъпка в цената на стока. 3. Спец. В банковото дело — процент, който банка удържа за себе си при ... |
солник - мн. солници, (два) солника, м. Солница. |
стоног - стонога, стоного, мн. стоноги, прил. Който има сто крака. |
триног - тринога, триного, мн. триноги, прил. Остар. Трикрак. Тринога софра. |
черно- - Първа съставна част на сложни думи с значение черен, напр. черно-бял, черноок и др. |
имунен - имунна, имунно, мн. имунни, прил. Спец. В медицината — който се отнася до имунитет. Имунна защита на организма. • Имунни тела. Сер... |
курник - мн. курници, (два) курника, м. Специално направено помещение за кокошки или други птици; кокошарник. Прибирам кокошките в курника. |
нужник - мн. нужници, (два) нужника, м. Разг. Клозет, тоалетна. |
пленум - мн. пленуми, (два) пленума, м. Заседание на членовете от управителния орган на организация или институт. |
рудник - мн. рудници, (два) рудника, м. Място, където се копае руда, каменна сол, въглища и др.; мина. |
супник - мн. супници, (два) супника, м. Голям съд, в който се поднася супа. |
турнир - мн. турнири, (два) турнира, м. 1. Истор. В средновековието — рицарско състезание. 2. Спортно състезание, при което всеки участник ... |
умение - мн. умения, ср. Способност за извършване на нещо; вещина, опит. Домакински умения. Добивам умения. |