| ---н-- - Намерени са 228 думи от търсенето |
|---|
| униние - само ед. Унилост. |
| устнен - устнена, устнено, мн. устнени, прил. Спец. В езикознанието — който се образува с устните; лабиален. Устнен звук. |
| учение - мн. учения, ср. 1. Учене. Учението е трудно нещо. Учението му трая пет години. 2. Спец. Военни строеви или практически занятия. От... |
| ученик - мн. ученици, м. 1. Дете или младеж, който посещава училище. Учениците излизат във ваканция за Коледа. 2. Последовател в теория, в ... |
| фурнир - само ед. Материал от тънки дървени листове за облицовка на мебелни талашитови плоскости. |
| беднея - беднееш.Ставам по беден; обеднявам. |
| бедняк - мн. бедняци.Беден човек; сиромах.// прил. бедняшки. |
| беснея - беснееш, беснях, беснял.Буйствам, вилнея, проявявам се с изключителна сила. |
| бизнес - 1. Покупко-продажба, като начин за спечелване на пари.2. Стопанска или търговска дейност. |
| брюнет - мн. брюнети.Мъж с черна коса и тъмни очи. |
| вилнея - вилнееш, мин. св. вилнях, мин. прич. вилнял, несв.1. За природни явления - проявявам се с голяма сила; бушувам. Бурята вилнее.2. З... |
| делник - мн. делници, (два) делника, м. Ден, в който се работи.// прил. делничен, делнична, делнично, мн. делнични. • В делник и в празник.... |
| деяние - мн. деяния, ср. Действие, постъпка, дело. Наказуемо деяние. |
| единен - единна, единно, мн. единни, прил. 1. Общ, еднакъв за всички. Единни цени. 2. Еднороден, цялостен, хомогенен. Единен процес. 3. Зад... |
| есенес - нареч. Разг. През миналата или през предстоящата есен. |
| ефенди - мн. ефендита, м. Истор. В Османската империя — в обръщение или при учтиво назо-ваване на мъж (след името или титлата); господин. |
| жизнен - жизнена, жизнено, мн. жизнени, прил. 1. Който поддържа живота. Жизнен сок. Жизнени процеси. 2. Който се отнася до живота; житейски... |
| зелник - мн. зелници, (два) зелника, м. Баница със зеле. |
| зрение - само ед. 1. Едно от сетивата на човека, чрез което се възприемат предметите чрез излъчваната или пречупената от тях светлина. 2. С... |
| именен - именна, именно, мн. именни, прил. Който е свързан с име. |