| --б-- - Намерени са 109 думи от търсенето |
|---|
| зъбат - зъбата, зъбато, мн. зъбати, прил. 1. Който има големи или издадени напред зъби. 2. Който е със зъбци. Зъбат нож. 3. Който има изда... |
| зъбла - мн. зъбли, ж. Жена с големи и/или издадени напред зъби. |
| бобър - мн. бобри, (два) бобъра, м.Гризач с ценна кожа, който живее във вода и на суша.// прил. бобров, боброва, боброво, мн. боброви. Боб... |
| бъбля - бъблеш, бъблиш, бъблах, бъблих, бъблал, бъблил.1. За река, вода - издавам слаб, равномерен шум.2. Прен. Говоря тихо, неясно; мрънк... |
| бъбря - бъбриш, бъбрих, бъбрил.1. Говоря много за маловажни неща; постоянно приказвам; бърдоря.2. Бъбля (в 2 знач.). |
| въбел - мн. въбели, (два) въбела, м.Диал. Дълбок кладенец. |
| добър - добра, добро, мн. добри, прил. 1. Който прави добро, който проявява отзивчивост, разбиране към другите. Добър човек. 2. Който е из... |
| дубъл - мн. дубли, (два) дубъла, м. Спец. В киното — всяко едно от заснеманията на един и същи кадър. |
| зубър - мн. зубри, (два) зубъра, м. Едро животно от рода на бизоните, запазено само в някои резервати в Европа. |
| зъбен - зъбна, зъбно, мн. зъбни, прил. 1. Който е свързан със зъби. Зъбен кариес. Зъбна паста. 2. Машинна част със зъби, зъбци. Зъбно коле... |
| зъбер - мн. зъбери, (два) зъбера, м. 1. Издадена остра скала. 2. Издатина на крепостна стена. |
| зъбец - мн. зъбци, (два) зъбеца, м. 1. Зъб (във 2 знач.). Зъбци на нож. 2. Остар. Само мн. Желязна пръчка за пристягане на плата при тъкан... |
| кабър - мн. кабъри, (два) кабъра, м. Къс и лек гвоздей с голяма глава за закрепване на хартия и други леки материи, за тапицерия и др. Кал... |
| ръбат - ръбата, ръбато, мн. ръбати, прил. 1. Който е с (остри) ръбове. 2. Прен. С когото не можеш лесно да се разбереш; зъл, необщителен, ... |
| събор - мн. събори, (два) събора, м. 1. Лица, свикани да обсъдят важен въпрос. Църковен събор. 2. Местен празник на селище, манастир и др.... |
| събуя - събуеш, мин. св. събух, мин. прич. събул, св. — вж. събувам. |
| чебър - мн. чебъри, (два) чебъра, м. Диал. Дървен съд за течности, подобен по форма на каца, с дръжки като уши за носене. |
| гибон - мн. гибони, (два) гибона, м.Дребна човекоподобна маймуна с дълги предни крака. |
| добив - мн. добиви, м. 1. Само ед. Добиване. Добивът на руда не е лесна работа. 2. Нещо, което е добито. Високи добиви. |
| добия - добиеш, мин. св. добих, мин. прич. добил, св. — вж. добивам. |