| --б-- - Намерени са 109 думи от търсенето |
|---|
| табак - мн. табаци, (два) табака, м. Остар. Голям лист плътна, дебела хартия. |
| табан - мн. табани, (два) табана, м. 1. Остар. Долната част на ходило на крак, която се допира до земята при ходене. 2. Разг. Подметка. |
| табло - мн. табла, ср. 1. Плоскост, върху която се поставят различни обяви, съобщения и др. 2. Голяма фотография или картина, направена въ... |
| табор - мн. табори, (два) табора, м. 1. Остар. Турска военна дружина. 2. Дружина изобщо. Цигански табор. 3. Остар. Стан, лагер, бивак. |
| табун - мн. табуни, (два) табуна, м. Остар. Стадо коне; хергеле. |
| фибра - мн. фибри, ж. Мускулно или нервно влакно. Всяка нейна фибра трептеше. |
| хабер - мн. хабери, (два) хабера, м. Разг. Вест, новина, известие. Добър хабер. • Хабер (си) нямам. Разг. Нямам представа, нищо не знам. |
| хубав - хубава, хубаво, мн. хубави, прил. 1. Който е с приятен външен вид; красив, очарователен, привлекателен, мил, гиздав. Хубава мома. ... |
| чобан - мн. чобани, м. Разг. Овчар, пастир. |
| шибам - шибаш, несв. Какво/кого. Удрям, бия с нещо дълго и тънко, но жилаво, еластично, което държа в ръце. Шиба коня с пръчка. 2.Кого/как... |
| шибан - шибана, шибано, мн. шибани, прил. Жарг. Грозен, лош, неприятен. Шибана работа. // нареч. шибано. |
| шибна - шибнеш, мин. св. шибнах, мин. прич. шибнал, св. - вж. шибвам. |
| отбив - само ед. Задържана част от определена сума при плащане. |
| отбир - само ед. Диал. Хубаво и здраво грозде, оставено за съхранение по-дълго време. |
| отбия - отбиеш, мин. св. отбих, мин. прич. отбил, св. — вж. отбивам. |
| отбой - отбоят, отбоя, само ед., м. Сигнал за край на действие. Сигнал отбой след тревога. • Бия отбой. 1. Давам сигнал за край на някакво... |
| отбор - само ед. 1. Отбиране, подбиране. Естествен отбор. 2. Избрана част от нещо, най-доброто. Отбор юнаци. |
| побия - побиеш, мин. св. побих, мин. прич. побил, св. — вж. побивам. |
| побой - побоят, побоя, мн. побои, (два) побоя, м. Бой (в 1 знач.) с голяма сила над някого. Оживя след голям побой. |
| ребро - мн. ребра, ср. 1. Всяка една от дъгообразните тесни и плоски кости, които образуват гръдния кош на гръбначните животни и на човека... |