-а----- - Намерени са 1182 думи от търсенето |
напомня - напомниш, мин. св. напомних, мин. прич. напомнил, св. — вж. напомням. |
напомпя - напомпиш, мин. св. напомпих, мин. прич. напомпил, св. Напомпам. |
напорен - напорна, напорно, мн. напорни, прил. Който създава напор, налягане, натиск. Напорна сила. |
направо - нареч. 1. В права линия. Ще вървиш направо. 2. По най-краткия път, без отклонение. Отиваш направо при лекаря, за да те прегледа. 3... |
напряко - нареч. — вж. напреки. |
напусто - нареч. Разг. Напразно, залудо. |
наркоза - само ед. 1. Упойка. 2. Състояние, в което се намира организмът след упояване. |
народен - народна, народно, мн. народни, прил. 1. Който се отнася до народ (в 1, 2 и 3 знач.). Народно творчество. 2. Който е свързан с наро... |
нарочно - нареч. С определена цел или намерение. Аз нарочно дойдох у вас. Нарочно попитах къде си. |
нарядко - нареч. 1. От време на време, не често. Получавам писма нарядко. 2. На големи разстояния; тук-там. По пътя си нарядко срещахме хора... |
насгода - нареч. Разг. Удобно, наръки. |
наскоро - нареч. 1. Неотдавна, преди малко време. Тя наскоро роди. 2. След малко. Наскоро ще пътувам пак за София. |
насмоля - насмолиш, мин. св. насмолих, мин. прич. насмолил, св. — вж. насмолявам. |
насочен - насочена, насочено, мн. насочени, прил. Който е получил насока, има определена цел. Насочено движение. // същ. насоченост, насочен... |
наспоря - наспориш, мин. св. наспорих, мин. прич. наспорил, св. — вж. наспорявам. |
насроча - насрочиш, мин. св. насрочих, мин. прич. насрочил, св. — вж. насрочвам. |
настоящ - настояща, настоящо, мн. настоящи, прил. 1. Който съществува или се извършва сега. 2. Който е пред говорителя или слушателя; този, ... |
настроя - настроиш, мин. св. настроих, мин. прич. настроил, св. — вж. настройвам. |
натопля - натоплиш, мин. св. натоплих, мин. прич. натоплил, св. — вж. натоплям. |
натроша - натрошиш, мин. св. натроших, мин. прич. натрошил, св. — вж. натрошавам. |