-а----- - Намерени са 1182 думи от търсенето |
навредя - навредиш, мин. св. навредих, мин. прич. навредил, св. — вж. навреждам. |
навреме - нареч. В нужния момент, в необходимия момент, в определения час. Тя дойде навреме. |
навявам - навяваш, несв. и навея, св.; какво. 1. За вятър — като вея, донасям, докарвам нещо. Бурята навя сухи листа пред входа. 2. Прен. Пр... |
нагайка - мн. нагайки, ж. Остар. Къс камшик, плетен от ремъци; кожен бич. |
нагиздя - нагиздиш, мин. св. нагиздих, мин. прич. нагиздил, св. — вж. нагиздям. |
наглава - нареч. • Излизам наглава (с някого). Успявам де се справя с някого, да го победя в спор, да го убедя. Не се излиза наглава с вятър... |
нагласа - мн. нагласи, ж. 1. Устройство, подредба, предразположение. Човек с музикална на гласа. 2. Остар. Уговорка, сговор. |
наглася - нагласиш, мин. св. нагласих, мин. прич. нагласил, св. — вж. нагласявам. |
награбя - награбиш, мин. св. награбих, мин. прич. награбил, св. — вж. награбвам. |
награда - мн. награди, ж. Почетен знак, медал или предмет, даван за особени заслуги или от на благодарност. Правителствена награда. Получи п... |
наградя - наградиш, мин. св. наградих, мин. прич. наградил, св. — вж. награждавам. |
нагреба - нагребеш, мин. св. нагребах, мин. прич. нагребал, св. — вж. нагребвам. |
нагрубя - нагрубиш, мин. св. нагрубих, мин. прич. нагрубил, св. -— вж. нагрубявам. |
надавам - надаваш, несв. и надам, св.; какво. 1. Давам много, в голямо количество. Надаваха ни подаръци. 2. Удължавам с парче плат, наставям... |
надарен - надарена, надарено, мн. надарени, прил. 1. На когото е дадено много, който е получил много дарове. Надарен богато на сватба. 2. Ко... |
надвеся - надвесиш, мин. св. надвесих, мин. прич. надвесил, св. — вж. надвесвам. |
надвиша - надвишиш, мин. св. надвиших, мин. прич. надвишил, св. — вж. надвишавам. |
надежда - мн. надежди, ж. 1. Само ед. Очакване, увереност в осъществяването на нещо приятно, радостно. Надежда за по-добър живот. 2. Прен. Т... |
наджена - надженеш, мин. св. надженах, мин. прич. надженал, св. — вж. надженвам и наджена, св. |
надзема - надземеш, мин. св. надзех, мин. прич. надзел, св. — вж. надземам. |