| -а----- - Намерени са 1182 думи от търсенето |
|---|
| пасажер - мн. пасажери, м. Пътник в превозно средство. // прил. пасажерски, пасажерска, пасажерско, мн. пасажерски. |
| пасбище - мн. пасбища, ср. Пасище. |
| пасивен - пасивна, пасивно, мн. пасивни, прил. 1. Бездеен, неактивен, безразличен. Пасивен човек. 2. Който се отнася до пасив (в 1 и 3 знач.... |
| пасирам - пасираш, несв. и св.; какво. Претривам, смилам на еднородна маса. Пасирам кайсии. |
| пасквил - мн. пасквили, (два) пасквила, м. Малка публицистична творба, в която се злепоставя или клевети известно лице или група хора. // пр... |
| пасмина - само ед. Разг. Грубо. Група хора, които имат отрицателни качества; сбирщина. |
| пастрок - мн. пастроци, м. Разг. Неистински баща; нов съпруг на майката. |
| пасувам - пасуваш, несв. 1. Обявявам пас при игра на карти. 2. Не вземам участие в нещо, бездействам. |
| патешки - патешка, патешко, мн. патешки, прил. 1. Който се отнася до пате или патица. Патешки пух. 2. Прен. Който наподобява нещо, което при... |
| патолог - мн. патолози, м. Специалист по патология. |
| патриот - мн. патриоти, м. Човек, който обича отечеството и народа си; родолюбец. |
| пациент - мн. пациенти, м. Болен, който се лекува при лекар. Лекарят прие всички пациенти. |
| паяжина - мн. паяжини, ж. Мрежа от тънки нишки, която паякът плете с отделяното от него лепливо вещество. • Хваща паяжина. Не се използва дъ... |
| паянтов - паянтова, паянтово, мн. паянтови, прил. 1. За сграда — лека, нестабилна, несигурна. 2. Прен. Разг. Несигурен, нездрав, слаб. |
| радикал - мн. радикали, м. Привърженик на крайни, решителни действия. |
| разбера - разбереш, мин. св. разбрах, мин. прич. разбрал, св. - вж. разбирам. |
| разлика - мн. разлики, ж. 1. Липса на сходство, на еднаквост между две (съпоставими) страни. Разлика в прическите. 2. Величина, която е ре... |
| разделя - разделиш, мин. св. разделих, мин. прич. разделил, св. - вж. разделям. |
| разтвор - само ед. Течност, в която има равномерно разпределено вещество. Разтвор на син камък. |
| работен - работна, работно, мн. работни, прил. 1. През който се работи. Работен ден. Работна седмица. 2. Който е предназначен за работене. Р... |