| -а----- - Намерени са 1182 думи от търсенето |
|---|
| фасонка - мн. фасонки, ж. Приспособление от изолационен материал с поставени клеми за свързване на електрическа лампа към мрежата. |
| фатален - фатална, фатално, мн. фатални, прил. 1. Неизбежен, неминуем, съдбоносен. Фатално решение. Фатална среща. 2. Пагубен, гибелен, неща... |
| ханджия - мн. ханджии, м. Владетел, стопанин на хан. // прил. ханджийски, ханджийска, ханджийско, мн. ханджийски. Ханджийски кон. // същ. ха... |
| хазайка - мн. хазайки, ж. Жена хазаин. |
| хазяйка - мн. хазяйки, ж. Жена хазяин. |
| хайлайф - само ед. Висшето общество и животът, който то води. Хайлайфът на обществото. // прил. хайлайфен, хайлайфна, хайлайф-но, мн. хайлай... |
| хаймана - мн. хаймани, м. и ж. Разг. Пренебр. Непрокопсан човек; безделник, негодник, нехранимайко, скитник. |
| халосам - халосаш, св. — вж. халосвам. |
| халосен - халосна, халосно, мн. халосни, прил. За патрон, снаряд — който гърми, а не стреля и не убива. Халосни патрони. |
| халтура - само ед. Разг. 1. Работа, извършена недобросъвестно, небрежно, за пари, както и резултатът от нея. Това не е театър, а халтура. 2.... |
| хамалин - мн. хамали, м. Човек, който хамалува (в 1 знач.); носач. // прил. хамалски, хамалска, хамалско, мн. хамалски. • Хамалска работа. Т... |
| хандбал - само ед. Колективна спортна игра с топка, която се прехвърля с ръце, за да се вкара в противниковата врата. |
| ханство - мн. ханства, ср. Истор. 1. Страна, управлявана от хан. Ханство Велика България. 2. Само ед. Положение на хан. 3. Обикн. ед. Период... |
| харамия - мн. харамии, м. Остар. 1. Разбойник, хайдук. 2. Хайдутин, бунтовник. // прил. харамийски, харамийска, харамийско, мн. харамийски. ... |
| хардуер - само ед. Спец. Материалната част, апаратурата на компютър. |
| харесам - харесаш, св. — вж. харесвам. |
| цайтнот - мн. цайтноти, (два) цайтнота, м. В шахмата — положение, при което състезателят няма време за обмисляне на ходовете си. • Изпадам в... |
| царкиня - мн. царкини, ж. Дъщеря на цар. |
| царство - мн. царства, ср. 1. Държава, управлявана от цар. Първо българско царство. 2. Само ед. Господство, подчиненост, власт. 3. Прен. Обл... |
| царувам - царуваш, несв. 1. В положение на цар съм,управлявам като цар. Симеон I царува от 93 до 927 год. 2. Живея като цар, охолно. 3. Прен... |