-а----- - Намерени са 1182 думи от търсенето |
малакоф - мн. малакофи, (два) малакофа, м. Истор. Вид женска пола с обръчи, за да стои издута. |
мародер - мн. мародери, м. 1. Лице, което ограбва убити или извършва обири по време на бедствия. 2. Прен. Този, който печели твърде много, к... |
масовка - мн. масовки, ж. Разг. Масова сцена в театрална или филмова постановка. Участвам в масовка. |
мастило - мн. мастила, ср. Оцветена течност за писане или за печатане. // прил. мастилен, мастилена, мастилено, мн. мастилени. |
матадор - мн. матадори, м. Бикоборец, тореадор, който нанася върху бика последния смъртоносен удар със сабя. |
матрона - мн. матрони, ж. 1. Истор. Благородна омъжена римлянка в напреднала възраст. 2. Прен. Почтена жена; жена с добро положение в общест... |
маховик - мн. маховици, (два) маховика, м. Диск, който поддържа равномерния ход на неравномерно натоварена машина или част от нея. |
махорка - само ед. Нискокачествен тютюн. |
наглост - наглостта, само ед., ж., Качество на нагъл; прекалено нахалство. |
наклоня - наклониш, мин. св. наклоних, мин. прич. наклонил, св. - вж. наклонявам. |
намотка - мн. намотки, ж. 1. Отделна пълна обиколка от нещо намотано върху макара или цев. 2. Разг. Нещо намотано. 3. Спец. Определен брой н... |
наоколо - нареч. Близо до нещо, недалеко, покрай. Наоколо не живее никой. |
наравно - нареч. На една степен, еднакво. Върви наравно с големите. |
нарочен - нарочна, нарочно, мн. нарочни, прил. 1. Специален, с определена цел, не случаен. Нарочен пратеник. 2. Умишлен. |
наснова - насновеш, мин. св. насновах, мин. прич. насновал, св. - вж. насновавам. |
натясно - нареч. В недостатъчно пространство. Живеем натясно. • Хващам (някого) натясно. Поставям някого в затруднено положение, принуждавам... |
нахокам - нахокаш, св. - вж. нахоквам. |
наблизо - нареч. Недалече, близо до. Стигам навреме в училище, защото живея наблизо. |
набожен - набожна, набожно, мн. набожни, прил. Който вярва в бога и изпълнява всички религиозни обреди. Набожна жена. // същ. набожност, наб... |
наводня - наводниш, мин. св. наводних, мин. прич. наводнил, св. — вж. наводнявам. |