рен - Намерени са 406 думи от търсенето |
скверен - скверна, скверно, мн. скверни, прил. 1. Който буди неприязън, погнуса; гаден, недостоен, противен. Скверни думи. 2. Който не е съо... |
тренинг - само ед. Разг. Тренираност. Имам тренинг. Трябва ми още малко тренинг. |
априорен - априорна, априорно, мн. априорни.Който предхожда опита и практиката, не е основан на научни факти. |
бездарен - бездарна, бездарно, мн. бездарни.Който е лишен от талант, от дарба; посредствен. |
билиарен - (нлат. biliaris по лат. bilis 'жлъчка')Мед. Който се отнася до жлъчка; жлъчен. |
вулгарен - вулгарна, вулгарно, мн. вулгарни, прил.Груб, непристоен, циничен. Вулгарна жена. Вулгарен език.// нареч. вулгарно. Държи се вулгар... |
гангрена - само ед.Спец. В медицината — умъртвяване на тъкан в живо тяло, съпроводено с почерняване и загниване. |
гренадир - (нем. Grenadier от фр. grenadier)1. Ист. Пехотинец, който хвърлял ръчни гранати.2. Воен. Войник от елитна пехотна част.// прил. гр... |
дунапрен - само ед. Изкуствена мека и пореста материя, употребявана в бита и в промишлеността. Дюшек от дунапрен. // прил. дунапренов, дунапр... |
елитарен - елитарна, елитарно, мн. елитарни. прил. Който е предназначен за елита или изхожда от елита. Елитарно изкуство. |
затворен - затворена, затворено, мн. затворени, прил. Който се е затворил. // нареч. затворено. • Затворен живот. Живот без много развлечения... |
сребърен - сребърна, сребърно, мн. сребърни, прил. 1. Който е направен от сребро. Сребърни прибори. Сребърни обици. 2. В състава на който има... |
съребрен - съребрена, съребрено, мн. съребрени, прил. • Роднини по съребрена линия. Лица, които имат общ родоначалник, но не произхождат едно... |
съсухрен - съсухрена, съсухрено, мн. съсухрени, прил. 1. Който е много слаб, изпит, мършав. Съсухрена ръка. 2. Който е започнал да изсъхва. С... |
чартърен - чартърна, чартърно, мн. чартърни, прил. Който се извършва не по разписание, а по договор за определен ден и посока. Чартърен полет... |
изкореня - изкорениш, мин. св. изкорених, мин. прич. изкоренил, св. — вж. изкоренявам. |
илюзорен - илюзорна, илюзорно, мн. илюзорни, прил. Породен от илюзия, резултат от илюзия. Илюзорни планове. |
коренист - корениста, коренисто, мн. коренисти, прил. Който има твърде много корени. |
коренище - мн. коренища, ср. Подземна част от стъбло при многогодишни растения, от която израстват нови растения. |
мраморен - мраморна, мраморно, мн. мраморни, прил. 1. Който е изработен от мрамор. Мраморна статуя. 2. Който прилича на мрамор. Мраморен кейк... |