рен - Намерени са 406 думи от търсенето |
изпарение - мн. изпарения, ср. Пара, която се отделя при изпаряване. След дъжда започнаха изпаренията. В кухнята винаги има различни изпарения... |
лъчезарен - лъчезарна, лъчезарно, мн. лъчезарни, прил. Който излъчва, изразява силна радост, изпълнен е с радост, с веселост. Лъчезарно момиче... |
некадърен - некадърна, некадърно, мн. некадърни, прил. Разг. Който не е кадърен; неспособен, негоден. // същ. некадърност, некадърността, ж. |
безспорен - безспорна, безспорно, мн. безспорни.Несъмнен, съвършено очевиден.// нареч. безспорно. |
безукорен - безукорна, безукорно, мн. безукорни.Който не предизвиква укор; безупречен. |
буреносен - буреносна, буреносно, мн. буреносни.Който предвещава буря. |
биполярен - (фр. bipolaire от нлат. bipolaris)Физ. Двуполюсен.// Същ. биполярност. |
десеторен - десеторна, десеторно, мн. десеторни, прил. Който е десет пъти по-голям. Взета под наем и изгубена вещ се плаща в десеторен размер. |
довереник - мн. довереници, м. 1. Доверен човек. 2. Разг. Доверител. |
конкурент - мн. конкуренти, м. Този, който влиза в конкуренция. Той е мой конкурент в издаването на книги. |
коренячка - мн. коренячки, ж. Жена кореняк. |
кореня се - корениш се. мин. св. корених се, мин. прич. коренил се, несв. Имам корени, първопричина в нещо. В безделието се коренят много злин... |
лековерен - лековерна, лековерно, мн. лековерни, прил. Който вярва на всичко, доверчив. В тази възраст младежите са много лековерни. |
маломерен - маломерна, маломерно, мн. маломерни, прил. Неголям или недостатъчен по размер, с по-малки размери от установените. Маломерно жилищ... |
непокорен - непокорна, непокорно, мн. непокорни, прил. Който не се покорява, не се подчинява; непослушен. Непокорна съпруга. // същ. непокорно... |
обезверен - обезверена, обезверено, мн. обезверени, прил. Който не вярва, лишен от вяра, доверие в себе си; отчаян. // същ. обезвереност, обез... |
олигофрен - мн. олигофрени, м. 1. Спец. Слабоумен човек. 2. Разг. Пренебр. Глупак. |
обозрение - само ед. Преглед, обзор. |
одобрение - мн. одобрения, ср. 1. Одобряване. 2. Похвала, положително изказване за нещо. Проектът получи одобрение. |
ординарен - ординарна, ординарно, мн. ординарни, прил. Остар. 1. Обикновен. Ординарен случай. 2. Редовен, щатен. Ординарен професор. |