| ост - Намерени са 485 думи от търсенето |
|---|
| древност - древността, само ед., ж. Далечно минало. |
| достижим - достижима, достижимо, мн. достижими, прил. Който може да бъде достигнат, постигнат. Достижима височина. Достижима работа. |
| изоставя - изоставиш, мин. св. изоставих, мин. прич. изоставил, св. — вж. изоставям. |
| изостана - изостанеш, мин. св. изостанах, мин. прич. изостанал, св. — вж. изоставам. |
| изострям - изостряш, несв. и изостря, св. 1. Какво. Правя остър. Изостри пръчката. 2. Прен. Правя да стане по-силно чувство, качество, ум, ми... |
| костелив - костелива, костеливо, мн. костеливи, прил. 1. Който има много кости. Костелива риба. 2. Който има издадени, изпъкнали кости. Косте... |
| костилка - мн. костилки, ж. Твърдото ядро в някои плодове, в което се намира семката. Мангото има голяма елипсовидна костилка. Кайсиеви кости... |
| костница - мн. костници, ж. Постройка или помещение, в което се пазят кости на много хора, загинали в бой, при геноцид или в други особени сл... |
| костувам - костуваш. несв. Коствам. |
| крайност - крайността, мн. крайности, ж. 1. Само ед. Крайна степен. Изтощена съм до крайност. 2. Прекомерна проява на нещо, крайна постъпка. ... |
| мезостих - мн. мезостихове, (два) мезостиха, м. Стихотворение, в което определени букви или срички от средата на всеки стих образуват вертика... |
| местност - местността, мн. местности, ж. Някакво определено място, пространство; част от земната повърхност. Гориста местност. Красива местно... |
| милостив - милостива, милостиво, мн. милостиви, прил. Който проявява милост; състрадателен, снизходителен. |
| наострям - наостряш, несв. и наостря, св. 1. Какво. Остря, колкото е необходимо, изострям, наточвам. Наострих моливите. 2. Прен. Кого. Насъск... |
| нахалост - нареч. Напразно, безрезултатно, напусто. Нахалост пътувах до София — нищо не свърших пак. |
| недостиг - само ед. Липса, дефицит, отсъствие на необходимото количество от нещо. Недостиг на витамини. |
| нерадост - нерадостта, само ед., ж. Липса на радост; тъга, мъка. |
| околност - околността, мн. околности, ж. Местност, разположена около населено място или географски обект. В околностите на града е вилната зо... |
| опасност - опасността, мн. опасности, ж. Възможност да се случи нещо неприятно; беда, заплаха. Има опасност от свличане на земни пластове. |
| опростея - опростееш, мин. св. опростях, мин. прич. опростял, св. — вж. опростявам. |