| ост - Намерени са 485 думи от търсенето |
|---|
| острилка - мн. острилки, ж. Приспособление с отвор и нож за острене на моливи. |
| поставка - мн. поставки, ж. Приспособление, върху което се поставя нещо. |
| постигна - постигнеш, мин. св. постигнах, мин. прич. постигнал, св. - вж. постигам. |
| пакостен - пакостна, пакостно, мн. пакостни, прил. Който причинява пакост. |
| поставям - поставяш, несв. и поставя, св. 1. Какво. Оставям на определено място; слагам, турям. Поставям ножа на масата. 2. Какво. Помествам,... |
| постелка - мн. постелки, ж. Постеля. |
| постигам - постигаш, несв. и постигна, св. 1. Какво. Успявам да направя нещо, което съм искал, към което съм се стремил. Постигам целта си. 2... |
| постилам - постилаш, несв. и постеля, св.; какво. Разгъвам тъкан, за да покрия някаква повърхност с нея. Постилам леглото. Постилам покривкат... |
| постилка - мн. постилки, ж. Постелка. |
| постница - мн. постници, ж. Жилище на постник, обикновено примитивно. |
| постулат - мн. постулати, (два) постулата, м. Изходно положение, приемано без доказателства. |
| простата - само ед. Спец. Жлеза с външна секреция у мъжа с големина и форма на кестен. // прил. простатен, простатна, простатно, мн. простатн... |
| простена - простенеш, мин. се. простенах, мин. прич. простенал, се. — еж. простенвам. |
| простина - простинеш, мин. св. простинах, мин. прич. простинал, св. — вж. простивам. |
| простота - само ед. 1. Качество на прост (в 1 и 2 знач.). 2. Проява на прост ( в 7 знач.); простотия. |
| простуда - само ед. Простудяване, настинка. // прил. простуден, простудна, простудно, мн. простудни. |
| радостен - радостна, радостно, мн. радостни, прил. 1. Който е обхванат от радост. Радостно дете. 2. Който предизвиква радост. Радостно събити... |
| реалност - реалността, мн. реалности, ж. 1. Действителност. Съвременна реалност. 2. Действително съществуващо нещо — предмет, явление и др. Р... |
| трайност - трайността, само ед., ж. 1. Издръжливост, здравина, стабилност. Стоки с голяма трайност. 2. Времетраене, срок, време на годност. Ш... |
| осмостен - мн. осмостени, м. Геометрическо тяло, оградено с осем стени. |