| ост - Намерени са 485 думи от търсенето |
|---|
| простудя - простудиш, мин. св. простудих, мин. прич. простудил, св. - вж. простудявам. |
| пиростия - мн. пиростии, ж. Железен триножник или четириножник, върху който се поставят съдове в огнището. |
| плоскост - плоскостта, мн. плоскости, ж. 1. Спец. В математиката — равнина. 2. Плоска, равна част от повърхност. Наклонена плоскост. 3. Прен.... |
| подлостя - подлостиш, мин. св. подлостих, мин. прич. подлостил, св. — вж. подлоствам. |
| подостря - подостриш, мин. св. подострих, мин. прич. подострил, св. — вж. подострям. |
| постижим - постижима, постижимо, мн. постижими, прил. Който може да бъде постигнат. Постижим резултат. |
| решимост - решимостта, само ед., ж. Смелост, решителност. |
| светлост - светлостта, само ед., ж. 1. Качество на светъл; яркост. 2. Истор. С мест. При обръщение към високопоставено лице или при споменава... |
| соленост - солеността, само ед., ж. Съдържанието на сол, в морска вода. Висока соленост. Ниска соленост. |
| стойност - стойността, мн. стойности, ж. 1. Материализираният при изработването на някаква стока човешки труд, изразен чрез цена. Висока стой... |
| суровост - суровостта, само ед., ж. Строгост, жестокост. |
| тягостен - тягостна, тягостно, мн. тягостни, прил. Който предизвиква душевен смут; напрегнат, мъчителен, потискащ. Тягостни мисли. // нареч. ... |
| цялостен - цялостна, цялостно, мн. цялостни. 1. Който обхваща всички части, единен. 2. Завършен, пълен. |
| акостирам - акостираш.За кораб - спирам на брега. |
| античност - (рус. античность по лат. antiquitas 'древност')Старогръцката и староримската епоха; класическата древност.// Прил. антич... |
| апостазия - (гр. apostasia)Книж. Вероотстъпничество, измяна. |
| апостолат - (лат. apostolatus по гр. apostolos)Дейност на апостол. |
| апострофа - (фр. apostrophe но гр. apostrophe 'обръщане')1. Литер. Реторична фигура - обръщение към отсъстващи лица или към неодушев... |
| вокалност - (по лат. vocalis 'гласен')Език. Наличие на повече гласни в един език. |
| доставчик - мн. доставчици, м. Лице, което прави доставки; снабдител. |