| ина - Намерени са 449 думи от търсенето |
|---|
| ваксина - мн. ваксини.Препарат от живи организми за имунизиране на хора и животни.// прил. ваксинен. |
| витрина - мн. витрини, ж.1. Място в магазин към улицата за показване и реклама на стоките.2. Шкаф със стъклени стени или остъклена част от ш... |
| върлина - върлини, ж.1. Дълъг окастрен прът.2. Спец. Гимнастически уред за катерене. |
| вършина - мн. вършини, ж.Тънък отсечен неокастрен клон; клонка. |
| годинак - мн. годинаци, м. Разг.Дете или животно на една година.// същ. умал. годиначе, мн. годиначета, ср. |
| гърбина - мн. гърбини, ж.Разг. Голям, здрав гръб (в 1 и 2 знач.). |
| гергина - мн. гергини, ж.Градинско цвете с едри кичести цветове. |
| глогина - мн. глогини, ж.1. Глог.2. Плодът на глога.// същ. умал. глогинка, мн. глогинки, ж. |
| глъбина - мн. глъбини, ж.Остар. Дълбочина, дълбина; недра. |
| градина - мн. градини, ж.1. Място, където се отглеждат растения, цветя, зеленчуци, овощни дървета. Зеленчукова градина. Овощна градина.2. Па... |
| двамина - числ. Разг. Двама. |
| димнина - само ед. Истор. Данък, събиран в средновековна България от всяко домакинство. |
| динамит - само ед. Силноизбухливо вещество, приготвяно с нитроглицерин и др. примеси. // прил. динамитен, динамитна, динамитно, мн. динамитн... |
| добрина - мн. добрини, ж. 1. Само ед. Качество или проява на добър човек; доброта. 2. Добро дело, добра проява в полза на друг човек. Правил... |
| дрезина - мн. дрезини, ж. Вагонетка, която се движи по релси механично или с мотор и с която се прекарват хора и материали (обикн. на близки... |
| дружина - мн. дружини, ж. 1. Остар. Група хора, които временно имат общо занимание, обща задача. Дружина кооператори. 2. Истор. Група въоръж... |
| дълбина - мн. дълбини, ж. Дълбочина. Морски дълбини. |
| дължина - мн. дължини, ж. 1. Размер, който показва разстоянието между най-отдалечените точки, най-отдалечените краища на линия, предмет. Дъл... |
| жълтина - само ед. 1. Качество на жълт. 2. Диал. Жълтък на яйце. |
| задмина - задминеш, мин. св. задминах, мин. прич. задминал, св. — вж. задминавам. |