ran - Намерени са 341 думи от търсенето |
разраня - разраниш, мин. св. разраних, мин. прич. разранил, св. — вж. разранявам. |
рандеву - мн. рандевута, ср. Остар. Уговорена среща (обикн. между влюбени). Отивам на рандеву. |
ранявам - раняваш, несв. и раня, св.; кого. Нанасям рана; наранявам. Раниха го на фронта. Думите му ме раниха. |
странен - странна, странно, мн. странни, прил. Който не е обикновен; чуден, необичаен, особен. Странен човек. Странни неща стават. // нареч.... |
сопрано - само ед. Сопран. |
тиранти - само мн. Специални презрамки от широк ластик със закопчалки за придържане на панталони. Слагам си тиранти. Ходя с тиранти. |
тиранин - мн. тирани, м. Диктатор, потисник. Чужди тирани измъчват народа. Тиранин в семейството. |
тирания - само ед. Деспотизъм, потисничество, тормоз. Подлагам на тирания. Цари тирания. |
транзит - само ед. Преминаване при пътуване през междинен пункт без прекъсване (без проверка на багаж и др.). Минавам транзит. II прил. тран... |
траншея - мн. траншеи, ж. Дълъг, тесен и дълбок ров за предпазване при водене на бой или при строителство на пътища, канали и др. |
аспирант - мн. аспиранти.Лице с висше образование, което подготвя в университет или научен институт научноизследователски труд (дисертация), ... |
бранител - бранителят, бранителя, мн.бранители.1. В спортни игри - защитник; играч от защитната линия.2. Пазител, защитник. |
браносам - браносаш.- вж. браносвам. |
бранувам - брануваш.Обработвам с брана.// същ. брануване. |
брониран - бронирана, бронирано, мн. бронирани.Който е покрит с броня или е снабден с броня. |
бумеранг - мн. бумеранги, (два) бумеранга.1. Вид оръжие от твърдо дърво, което може да се връща при този, който го хвърля, ако не попадне в ц... |
възбрана - само ед.Спец. В правото — налагане на ограничение за продажба на недвижима собственост. Налагам възбрана. |
гаранция - мн. гаранции, ж.1. Поета отговорност поръчителство.2. Това, което се залага залага при поръчителство (обикн. пари, имущество).3. У... |
грандама - мн. грандами, ж.Дама от висшето общество. |
граничар - граничарят, граничаря, мн. граничари, м.Войник, който служи на границата, като я охранява.// прил. граничарски, граничарска, грани... |