ra - Намерени са 4404 думи от търсенето |
рап- - Първа съставна част на сложни думи със значение който се отнася до рап, напр. рапмузикант, рапалбум и др. |
раса - мн. раси, ж. 1. Исторически установена част от човечеството, която се обединява от общ произход, засвидетелстван от общи антрополо... |
расо - мн. раса, ср. Горна попска дреха по модела на дълга роба. |
рата - само ед. Вноска за погасяване на дълг. |
рафт - рафтът, рафта, мн. рафтове, (два) рафта, м. Полица на стена или в библиотека, шкаф; лавица. Сложи кутията с кафето на горния рафт. |
рача - рачиш, мин. св. рачих, мин. прич. рачил, несв. Остар. Диал. Искам. Не рачи да дойде с мен. |
свра - свреш, мин. св. сврях, мин. прич. сврял, св. — вж. свирам. |
сера - сереш, мин. св. срах, мин. прич. срал, несв. Грубо. Изпускам изпражнения. • Срах на метеното. Разг. Провалям нещо, което е почти г... |
спра - спреш, мин. св. спрях, мин. прич. спрял, св. — вж. спирам. |
срам - срамът, срама, мн. срамове, (два) срама, м. 1. Само ед. Мъчително чувство на недоволство от себе си, предизвикано от съзнанието за... |
сяра - само ед. Спец. Химически елемент — твърдо тяло с жълто-зелен цвят, което гори със син пламък и се използва в химията, медицината и... |
трал - тралът, трала, мн. тралове, (два) трала, м. 1. Конусовидна мрежа за ловене на риба. 2. Във военното дело — устройство за откриване... |
трап - трапът, трапа, мн. трапове и трапища, (два) трапа, м. 1. Естествена или специално изкопана дупка в земята. Копая трап. Пътят е осе... |
трая - траеш, мин. св. трая, мин. прич. траял, несв. 1. Съществувам или се извършвам в определено време. Тържеството трая два часа. Щасти... |
тура - само ед. 1. Султански монограм върху пари и документи. 2. Страна на монета с герб или друг символ. Ези и тура. |
увра - увреш, мин. св. уврях, мин. прич. уврял, св. — вж. увирам. |
умра - умреш, мин. св. умрях, мин. прич. умрял, св. — вж. умирам. |
уран - само ед. 1. В древногръцката митология — бог на небето, баща на титаните, циклопите и сторъките великани. 2. Име на планета от слъ... |
фира - само ед. Част от теглото на стока, която се загубва, изчезва вследствие на изпарение, повреда и др. Давам фира. |
фрак - фракът, фрака, мн. фракове, (два) фрака, м. Официална горна мъжка дреха, къса отпред, с удължени разделени поли отзад. Черен фрак. |