Тълковен речник

Тълковен речник и Съновник

ra - Намерени са 4404 думи от търсенето
фураж - само ед. Храна за добитък. // прил. фуражен, фуражна, фуражно, мн. фуражни. Фуражно зърно.
храна - мн. храни, ж. 1. Това, което се яде и пие, за да се поддържа организмът в добро състояние. Пълноценна храна. Слаба храна. 2. Прен....
храня - храниш, мин. св. храних, мин. прич. хранил, несв.; кого/какво. 1. Давам храна да яде. Отивам да храня децата. Храня добитък. 2. Ос...
храст - храстът, храста, мн. храсти, (два) храста, м. Дребно дърво с тънък ствол и много разклонения, които започват още от повърхността н...
храча - храчиш, мин. св. храчих, мин. прич. храчил, несв. Отделям, плюя храчка. Храча кръв. // същ. храчене, ср.
цитра - мн. цитри, ж. Малък струнен музикален инструмент, на който се свири с плектрон.
цифра - мн. цифри, ж. 1. Писмен знак за отбелязване на число. 2. Обикн. ед. Сума, показател изразен числово. // прил. цифрен, цифрена, циф...
чирак - мн. чираци, м. 1. Остар. Младеж, който учи занаят при майстор. 2. Прен. Разг. Човек, който не е усвоил напълно някаква работа.
шаран - мн. шарани, (два) шарана, м. 1. Вид сладководна риба с едри люспи, която живее в блатисти води. Едър шаран. 2.Прен. Пренебр. Човек...
шатра - мн. шатри, ж. Шатър.
шпора - мн. шпори. Метална лентичка с прикрепено към нея острие или топче, която се поставя върху ботушите на ездач и служи за пришпорване...
щраус - мн. щрауси, (два) щрауса, м. Висока африканска птица с бели пухкави пера по краката и опашката, която бяга бързо, но не лети; ками...
щурав - щурава, щураво, мн. щурави, прил. Щур. // нареч. щураво.
амфора - мн. амфори.Античен съд с две дръжки, тясно гърло и заострено дъно.
анорак - мн. анораци, (два) анорака.Връхна затворена дреха с ръкави и качулка от непромокаем плат за туризъм.
апарат - мн. апарати, (два) апарата.1. Сложен уред за извършване на работа. Телефонен апарат.2. Съвкупност от органи в организъм с обща фун...
арабия - мн. арабии.Добър, отзивчив човек; добряк.
арапин - мн. арапи.Арап.
Авраам - (евр. Abraham)Библ. Еврейски първоучител (XIX в. пр. Хр.), основател на монотеизма, завел народа си в Ханаан (Финикия), родоначалн...
Аврора - (лат. Aurora)1. Мит. В римската митология - богиня на зората (съотв. на гр. Еос).2. Прен. Пост. Зора.
Всички думи от тълковния речник по азбучен ред: