| ra - Намерени са 4404 думи от търсенето |
|---|
| разбесувам се - разбесуваш се, св. За женско животно, особено за куче — събирам мъжки около себе си, защото съм разгонен. |
| разболявам се - разболяваш се, несв. и разболея се, св. Ставам болен; поболявам се. |
| разбушувам се - разбушуваш се, св. Започвам все по-силно да бушувам. Бурята се е разбушувала. |
| развиделее се - мин. св. развиделя се, мин. прич. развиделяло се, св. — вж. развиделява се. |
| развинтвам се - развинтваш се, несв. и развинтя се, св. Разг. Започвам да се държа странно, буйствам. Детето се е развинтило. • Развинтена фантази... |
| разгорявам се - разгоряваш се, несв. Разгарям се. |
| разграничавам - разграничаваш, несв. и разгранича, св. 1. Какво. Поставям ясна граница между две територии; разделям. 2. Прен. Какво/ кого. Правя ... |
| разграничение - мн. разграничения, ср. Отделяне на едно от друго; прокарване на граница. |
| разгулявам се - разгуляваш се, несв. и разгуляя се, св. Започвам интензивно да гуляя. |
| раззеленея се - раззеленееш се, мин. св. раззеленях се, мин. прич. раззеленял се, св. — вж. раззеленявам се. |
| разказвателен - разказвателна, разказвателно, мн. разказвателни, прил. Разказен, повествователен. |
| разкритикувам - разкритикуваш, св.; какво/ кого. Критикувам основно, задълбочено. |
| разкряскам се - разкряскаш се, св. — вж. разкрясквам се. |
| разлигавям се - разлигавяш се, несв. и разлигавя се, св. Започвам да се лигавя (все повече). Бебето се разлигави. Глезаната се разлигави. |
| разлиствам се - разлистваш се, несв. и разлистя се, св. За дърво, растение — пускам листа. |
| разлудувам се - разлудуваш се, св. Започвам силно да лудувам. |
| разлудявам се - разлудяваш се, несв. и разлудея се, св. Започвам силно да лудея. |
| разминавам се - разминаваш се, несв. и размина се, св. 1. Обикн. мн. Минаваме един покрай друг. Ще можем ли да се разминем? 2. С кого/с какво. Про... |
| разнокалибрен - разнокалибрена, разнокалибрено, мн. разнокалибрени, прил. 1. Който е с различен калибър. Разнокалибрени пушки. 2. Прен. В който ел... |
| разочарование - само ед. Чувство на неудовлетвореност, недоволство, предизвикано от несбъднати очаквания. Силно разочарование. |