| --ъ---- - Намерени са 157 думи от търсенето |
|---|
| грънчар - грънчарят, грънчаря, мн. грънчари, м.Човек, който прави и/или продава грънци и други глинени изделия.// прил. грънчарски, грънчарс... |
| глъбина - мн. глъбини, ж.Остар. Дълбочина, дълбина; недра. |
| гръбнак - мн. гръбнаци, (два) гръбнака, м.1. Основата на човешки или животински скелет, съставена от прешлени; гръбначен стълб.2. Прен. Опор... |
| гръмвам - гръмваш, несв. и гръмна, св.Гърмя изведнъж, веднъж или поединично. |
| дзънкам - дзънкаш, несв. Издавам многократно звука "дзън". |
| дръзвам - дръзваш, несв. и дръзна, св. Проявявам смелост, дързост; осмелявам се. Дръзнах да се обадя. |
| дръндар - дръндарят, дръндаря, мн. дръндари, м. Занаятчия, който разбива вълна и др. със специален уред. |
| дрънкам - дрънкаш, несв. 1. Издавам специфични прекъснати отсечени звуци при разлюляване или при движение; звъня. Менците дрънкат долу на ме... |
| дръпвам - дръпваш, несв. и дръпна, св. 1. Дърпам еднократно или поединично. 2. Разг. Започвам да се движа, да правя нещо много бързо, като и... |
| дръпнат - дръпната, дръпнато, мн. дръпнати, прил. 1. Който е неприветлив, несговорчив, често се обижда и показва демонстративно това. Дръпна... |
| звъника - само ед. Вид билка - жълт кантарион. |
| звънвам - звънваш, несв. и звънна, св. 1. Издавам звън един път или няколко пъти по един. Чашите звъннаха. Апаратът звънна кратко, но никой ... |
| звънкам - звънкаш, несв. Разг. 1. Издавам звук като звънене. Тролеи звънкат под прозореца ми. 2. Правя нещо да издава звук. Звънкам с велоси... |
| брътвеж - мн. брътвежи.1. Само ед. Брътвене, бръщолевене.2. Само мн. Празни приказки, безсмислици, глупости. |
| бръшлян - мн. бръшляни, (два) бръшляна.Вечнозелено увивно растение, което обича сенчести места. |
| гръклян - мн. гръкляни, (два) гръкляна, м.Горната част на дихателната тръба.// прил. гръклянов, гръклянова, гръкляново, мн. гръклянови. |
| гръмлив - гръмлива, гръмливо, мн. гръмливи, прил.Силен, мощен, висок, шумен. Гръмлив глас. |
| гръцмул - мн. гръцмули, (два) гръцмула, м.Разг. Гръклян. |
| длъжник - мн. длъжници, м. 1. Човек, който има паричен или друг материален дълг към някого. 2. Спец. Лице, което е получило в заем капитал и... |
| дръвник - мн. дръвници, (два) дръвника, м. 1. Пън, който се подлага за опора при цепене на дърва. 2. Прен. Разг. Грубо. Недодялан, глупав, п... |