| --ъ---- - Намерени са 157 думи от търсенето |
|---|
| сгъстен - сгъстена, сгъстено, мн. сгъстени, прил. 1. Който е станал по-гъст. Сгъстеният сос се подправя на вкус. 2. Прен. Натоварен, прекале... |
| сдъвкам - сдъвкаш, св. Сдъвча. |
| сдържам - сдържаш, несв. и сдържа, св.; какво. Не позволявам да се прояви напълно; задържам. Едва сдържах усмивката си. — сдържам се/ сдържа... |
| сдържан - сдържана, сдържано, мн. сдържани, прил. 1. Който се владее и не проявява напълно чувствата си. 2. Резервиран, предпазлив, хладен. ... |
| скълцам - скълцаш, св. — вж. скълцвам. |
| скърцам - скърцаш, несв. Издавам режещ звук; скрибуцам, скриптя, стържа. Смазах вратата, защото скърца. • Скърцам със зъби. 1. Въздържам се,... |
| скъсвам - скъсваш, несв. и скъсам, св. 1. Какво. С късане правя, разделям на части; съдирам, накъсвам, разпокъсвам. Отлепи етикета и го скъс... |
| скътвам - скътваш, несв. и скътам, св.; какво. Разг. 1. Скривам на сигурно място; закътвам, крия, прибирам, запазвам. Скътах златния си пръс... |
| слънчев - слънчева, слънчево, мн. слънчеви, прил. 1. Който се отнася до слънцето. Слънчеви лъчи. Слънчева светлина. 2. Който е огрян от слън... |
| смъдвам - смъдваш, несв. и смъдна, св. Само в трето лице. Кого. Причинявам кратко жегване, смъдене. Раната ме смъдва. |
| смъквам - смъкваш, несв. и смъкна, св. 1. Какво/ кого. Свличам, снемам с дърпане. Смъквам сено от купата. Смъквам тежкия куфар от влака. 2. ... |
| смъмрям - смъмряш, несв. и смъмря, св.; кого. Мъмря остро и кратко. Смъмрих детето да не бяга. |
| смънкам - смънкаш, св. — вж. смънквам. |
| смъркам - смъркаш, несв. 1. Какво. Поемам през носа си. Смъркам вода. 2. Подсмърчам. Стига си смъркал! 3. Жарг. Поемам прахообразно наркотич... |
| смъртен - смъртна, смъртно, мн. смъртни, прил. 1. Който се отнася до смърт. Смъртен час. Смъртен удар. 2. Като същ. — който не е безсмъртен,... |
| спътник - мн. спътници, м. 1. Човек, който придружава някого при пътуване или пътува заедно с него. Спътникът ми се оказа интересен човек. 2... |
| сръбвам - сръбваш, несв. и сръбна, св.; какво. 1. Сърбам еднократно или поединично. Сръбнах чорбица. 2. Разг. С удоволствие пия повече от до... |
| сръдлив - сръдлива, сръдливо, мн. сръдливи, прил. Който често и без повод се сърди. |
| сръдльо - мн. сръдльовци, м. Разг. Сръдлив мъж. |
| сръндак - мн. сръндаци, (два) сръндака, м. Мъжка сърна. |