| --ъ---- - Намерени са 157 думи от търсенето |
|---|
| дръглив - дръглива, дръгливо, мн. дръгливи, прил. Който е много слаб, мършав, неугледен. Дръгливо магаре. Дръглива кобила. Дръглив вол. // с... |
| жлъчко- - Първа съставна част на сложни думи със значение който се отнася до жлъчен сок, напр. жлъчкогонен, жлъчкоотделяне, жлъчкообразуване... |
| жлъчно- - Първа съставна част на сложни думи със значение който се отнася до жлъчка (в 1 знач.), напр. жлъчнокаменен. |
| звънлив - звънлива, звънливо, мн. звънливи, прил. Който е ясен, сочен; звънък. Звънлив глас. |
| звънчев - звънчева, звънчево, мн. звънчеви, прил. 1. Който е свързан със звънец (във 2 знач.). Звънчева инсталация. 2. Който се отнася до се... |
| кръквам - кръкваш, несв. и кръкна, св. Разг. Издавам глас. Никой да не кръква! |
| клъввам - клъвваш, несв. и клъвна, св. 1. Кълва един път или няколко пъти по един път. Кокошките клъвваха по някое зърно отвреме-нав-реме. 2... |
| клъцвам - клъцваш, несв. и клъцна, св. 1. Какво/ кого. Рязвам или отрязвам рязко. Клъцна ухото на животното за белег. Някога на всяко пиленц... |
| кръстат - кръстата, кръстато, мн. кръстати, прил. 1. Разг. Който има квадратна форма. Кръстата стая. 2. Който е пълен и нисък; квадратен. Ст... |
| кръстен - кръстна, кръстно, мн. кръстни, прил. 1. Който се отнася до кръст. 2. Когото са кръстили като християнин. Децата и са кръстени. 3. ... |
| кръстец - мн. кръстци, (два) кръстеца, м. Истор. Наредени един върху друг снопи след пожънването. Редя на кръстци. |
| кръчмар - кръчмарят, кръчмаря, мн. кръчмари, м. Разг. Съдържател и/или обслужващ в кръчма. Кръчмарят напълни чашите. • Правя си сметка без к... |
| кръшвам - кръшваш, несв. и кръшна, св. Кръшкам един път. няколко пъти по един път или в малка степен. Когато работи, е добър, но от време на... |
| кръшкам - кръшкаш, несв. Разг. 1. Не изпълнявам съвестно задълженията си; клинча. Кръшкам от работа. 2. Изневерявам, мамя. Редовно кръшка с ... |
| кръщене - мн. кръщенета, ср. Разг. Кръщение с обредна гощавка. Бях на кръщене. Правя кръщене на детето си. |
| мръдвам - мръдваш, несв. и мръдна, св. 1. Какво, с какво. Мърдам поединично, поотделно, еднократно. Мръдвам с очи. Мръдвам ръката си. 2. Отб... |
| млъквам - млъкваш, несв. и млъкна, св. Спирам да говоря или да издавам шум. Воденицата млъкна. Детето млъкна. |
| мрънкам - мрънкаш, несв. 1. Говоря или чета неясно, неразбрано; мотолевя. 2. Хленча продължително пред някого за нещо. Цял ден само мрънкаш! |
| мръсник - мн. мръсници, м. 1. Човек, който върши неприлични неща; постъпва подло, низко, развратничи. 2. Нечист човек. |
| одъртея - одъртееш, мин. св. одъртях, мин. прич. одъртял, св. - вж. одъртявам. |