| -ъ---- - Намерени са 217 думи от търсенето |
|---|
| лъхвам - лъхваш, несв. и лъхна, св. 1. Лъхам веднъж или няколко пъти по веднъж. От морето лъхва прохлада. 2. Прен. За чувство, настроение —... |
| мъдрея - мъдрееш, мин. св. мъдрях, мин. прич. мъдрял, несв. Ставам мъдър. |
| мъждив - мъждива, мъждиво, мн. мъждиви, прил. Мъжделив. Мъждив пламък. |
| мързел - само ед. Липса на желание за движение и работа; леност. |
| мъртъв - мъртва, мъртво, мн. мъртви, прил. 1. Умрял, не жив, лишен от живот. Мъртъв човек. 2. Прен. Лишен от жизненост, от оживление. Мъртв... |
| мъхнат - мъхната, мъхнато, мн. мъхнати, прил. Който е покрит с мъх или наподобява мъх. Мъхнат камък. Мъхнат плат. |
| мъглив - мъглива, мъгливо, мн. мъгливи, прил. 1. Който е съпроводен от мъгла. Мъгливи есенни дни. 2. Неясен, неразбран. Мъгливи понятия. //... |
| мъгляв - мъглява, мъгляво, мн. мъгляви, прил. 1. Мъглив (във 2 знач.). 2. Неразбираем, неразгадаем, загадъчен. Мъглява мисъл. // същ. мъгля... |
| мъдрец - мн. мъдреци, м. Човек, който притежава голяма мъдрост, знание и опит. |
| мъжага - мн. мъжаги, м. Силен, едър, снажен мъж. |
| мъждея - мъждееш, мин. св. мъждях, мин. прич. мъждял, несв. Не светя ясно, а приглушено; горя слабо. Огънят едва мъждееше в огнището. |
| мъжкар - мъжкарят, мъжкаря, мн. мъжкари, м. Мъжко животно; самец. |
| мълком - нареч. Разг. Тихо, мълчаливо. Мълком пристъпи напред. |
| мълния - мн. мълнии, ж. Мигновено освобождаване на натрупаното във въздуха атмосферно електричество, проявяващо се в ярка зигзагообразна ли... |
| мъниче - мн. мъничета, ср. Мъник. |
| мънкам - мънкаш, несв. 1. Говоря неразбрано и неясно. Стига си мънкал. 2. Говоря несигурно, несмело. |
| мърдам - мърдаш, несв. 1. Движа се на мястото си, не стоя спокойно; шавам. Не мърдай! 2. Какво. Движа, клатя, местя. Мърдаше ръката си, ког... |
| мъркам - мъркаш, несв. 1. За котка — издавам тих, равен звук, обикн. от задоволство. Чуй я как мърка! 2. Прен. Издавам подобен звук от удов... |
| мърльо - мн. мърльовци, м. Пренебр. Мърляв, мръсен човек. |
| мърляв - мърлява, мърляво, мн. мърляви, прил. Мръсен, изцапан, неугледен. Мърляво циганче. Мърляви котета. |