-ъ---- - Намерени са 217 думи от търсенето |
къдрав - къдрава, къдраво, мн. къдрави, прил. 1. За коса или козина — който е навит, вълнообразен. Къдрава коса. Агънцето имаше къдрава мек... |
кълвач - мн. кълвачи, (два) кълвача, м. 1. Горска птица с голяма човка, която яде насекоми от кората на дърветата. 2. Прен. Разг. Зубрач. |
кълцам - кълцаш, несв.; какво. Реша с остър и тежък предмет нещо на малки парчета или на кайма. Кълцам месо на кайма. Кълцам зеле. |
къпина - мн. къпини, ж. Бодлив храст с дребни черни плодове на зрънца, както и самият плод. Бера къпини. // прил. къпинов, къпинова, къпино... |
кървав - кървава, кърваво, мн. кървави, прил. 1. Който е изцапан с кръв; окървавен. Кървава риза. Кървава рана. 2. В който има кръв; примес... |
къркам - къркаш, мин. св. кърках, мин. прич. къркал, несв. 1. За птица, жаба — издавам гърлен звук. Кокошките къркат от страх. 2. Прен. Пре... |
кърлеж - мн. кърлежи, (два) кърлежа, м. 1. Паякообразен паразит, който се впива с хоботче в кожата на човек или животно и смуче кръв. 2. Пр... |
кърмъз - само ед. Червена боя, добивана от изсушени насекоми; кармин. // прил. кърмъзен, кърмъзена. кърмъзено, мн. кърмъзени. |
късмет - мн. късмети, (два) късмета, м. Разг. 1. Само ед. Съдба, сполука, щастие. Имам късмет. Нямам капка късмет. Роден съм с голям късмет... |
къткам - къткаш, несв. 1. Разг. Кого. Полагам големи грижи, приласкавам. Къткам жена си. Къткам децата. 2. Разг. Кого. Привличам, сплотявам... |
кътник - мн. кътници, (два) кътника, м. Вътрешен зъб, след кучешките зъби, с разклонен корен. |
лъчист - лъчиста, лъчисто, мн. лъчисти, прил. 1. Който излиза и се разпространява във вид на лъчи. Лъчиста светлина. Лъчисто сияние. 2. Спе... |
лъвица - мн. лъвици, ж. 1. Женски лъв. 2. Прен. Буйна и силна жена. Не жена, а лъвица. |
лъготя - лъготиш, мин. св. лъготих, мин. прич. лъготил, несв. Разг. Пренебр. Лъжа грубо, безочливо; мамя, заблуждавам. Лъготи наляво и надя... |
лъжица - мн. лъжици, ж. 1. Прибор за загребва-не и ядене на течна или рядка храна. Супена лъжица. Дървена лъжица. 2. Съдържанието, което мо... |
лъжлив - лъжлива, лъжливо, мн. лъжливи, прил. 1. Който съдържа лъжа, измама. Лъжлив път. Лъжлив донос. Лъжлив слух. 2. Който е мним, фалшив... |
лъжльо - мн. лъжльовци, м. Разг. Пренебр. Човек, който по природа е склонен да лъже. |
лъсвам - лъсваш, несв. и лъсна, св. 1. Ставам лъскав, започвам да излъчвам блясък. Водата лъсна на слънцето. Обувките лъснаха. 2. Прен. Раз... |
лъскав - лъскава, лъскаво, мн. лъскави, прил. 1. Който блести, излъчва блясък. Лъскав плат. Лъскав под. 2. Прен. Разг. Пренебр. Който има с... |
лъскам - лъскаш, несв. 1. Издавам краткотраен блясък, блестя от време на време. Стъклото лъска на слънцето. 2. Какво. Правя нещо лъскаво; и... |