| -ъ---- - Намерени са 217 думи от търсенето |
|---|
| дъвчащ - дъвчаща, дъвчащо, мн. дъвчащи, прил. 1. Който дъвче. 2. Разг. Който може да се дъвче. Дъвчащи бонбони. |
| дървар - дърварят, дърваря, мн. дървари, м. Горски работник, който събира дърва - сече ги, кастри ги и ги подготвя за преработката им в дър... |
| дъхвам - дъхваш, несв. и дъхна, св. Дъхам веднъж или поединично, с прекъсвания. Ако не си пушил, защо не ми дъхнеш. |
| дълбая - дълбаеш, мин. св. дълбах, мин. прич. дълбал, несв.; какво, в какво. 1. Правя дупка в нещо с помощта на инструмент; ровя. 2. Гравир... |
| дърпам - дърпаш, несв. 1. Какво/кого. Хващам с ръка и опъвам; тегля. Дърпаха я за плитката. Дърпам чантата от ръцете му. 2. Разг. Пуша, пое... |
| дъртак - мн. дъртаци, м. Разг. Грубо. Стар, възрастен мъж. // прил. дъртешки, дъртешка, дъртешко, мн. дъртешки. |
| жътвар - жътварят, жътваря, мн. жътвари, м. Мъж, който жъне. |
| зъбчат - зъбчата, зъбчато, мн. зъбчати, прил. Който е с издатини, зъбци, зъби и под. Зъбчати ножици. Зъбчато колело. |
| зървам - зървам, несв. и зърна, св.; кого/какво. Виждам за миг или отдалече бегло. Зърнах я на улицата. Зърнах тази книга в книжарницата. |
| бъбрек - мн. бъбреци, (два) бъбрека.Вътрешен чифтен орган, чрез който се отделя урината от кръвта.// прил. бъбречен. |
| бъбрив - бъбрива, бъбриво, мн. бъбриви.Който обича много да говори; словоохотлив, приказлив. |
| бъдеще - само ед.Това, което предстои. |
| бъдник - мн. бъдници, (два) бъдника.1. Пън, който се слага да гори в огнището на бъдни вечер.2. Диал. Обредна пита или баница с пара, които... |
| бъзлив - бъзлива, бъзливо, мн. бъзливи.Страхлив; плашлив. |
| бъзльо - мн. бъзльовци.Пренебр. Страхливец. |
| бълвоч - мн. бълвочи.1. Само ед. Това, което е повърнато.2. Прен. Пренебр. Обикн. мн. Грубости, обиди, клевети. |
| бърдук - мн. бърдуци, (два) бърдука.Диал. Стомна.// същ. умал. бърдуче. |
| бързей - бързеят, бързея, мн. бързеи, (два) бързея.Място, където река тече бързо, ускорено. |
| бънджи - (англ. bungie 'гума, ластик')Спорт. Скокове с ластично въже над опасни места. |
| възбог - нареч.Остар. Нависоко. |