сто - Намерени са 285 думи от търсенето |
настоящ - настояща, настоящо, мн. настоящи, прил. 1. Който съществува или се извършва сега. 2. Който е пред говорителя или слушателя; този, ... |
начесто - нареч. Нагъсто, в малки интервали от време или място. Склонът беше много стръмен и трябваше начесто да спират. |
обстоен - обстойна, обстойно, мн. обстойни, прил. Подробен, изчерпателен, съдържателен. Обстоен преглед. // същ. обетойност, обстойността, ж... |
пустота - само ед. 1. Липса на живот; тишина. 2. Пустош, необитаемо пространство. 3. Прен. Изпразване на живота от смисъл, липса на духовен ... |
стоваря - стовариш, мин. св. стоварих, мин. прич. стоварил, св. — вж. стоварвам. |
столица - мн. столици, ж. Главен град в страна, в който се намират органите на държавната власт — парламент, президент, правителство. // при... |
столова - мн. столови, ж. 1. Трапезария. 2. Стол. |
стомана - само ед. Устойчива сплав на желязо с въглерод, която се характеризира със здравина и еластичност. |
сторвам - сторваш, несв. и сторя, св. Разг. 1. Какво. Правя, върша, направям, причинявам. Какво му стори? 2. Какво/кого. Преобразявам, набеж... |
стотина - числ. Около сто. |
стотица - мн. стотици, ж. 1. Сто предмета (или лица) от един и същи вид. Една стотица кламери. 2. Обикн. мн. Неопределено множество; много. ... |
честота - мн. честоти, ж. 1. Качество на чест. Посещенията й се редуваха с различна честота. 2. Величина, която показва число на повторение ... |
чистота - само ед. Качество на чист. |
престой - престоят, престоя, мн. престои, (два) престоя, м. 1. Престояване. 2. Спиране на работата за известно време не по вина на работника... |
престол - мн. престоли, (два) престола, м. 1. Издигнато място за сядане в зала, което се заема от монарх, владика и др.; трон. 2. Власт на м... |
престоя - престоиш, мин. св. престоях, мин. прич. престоял, св. — вж. престоявам. |
простор - мн. простори, м. 1. Обширно, свободно пространство. Обичам да се разхождам на простор. 2. Прен. Широта, свобода за действие. Прост... |
стоплям - стопляш, несв. и стопля, св.; какво/ кого. 1. Правя да стане топъл. Стоплям ядене. Стоплям мляко. Стоплям краката си. Мъжът ми ме ... |
стотник - мн. стотници, м. Истор. В миналото — военен командир на сто души. |
удостоя - удостоиш, мин. св. удостоих, мин. прич. удостоил, св. — вж. удостоявам. |