| сто - Намерени са 285 думи от търсенето |
|---|
| стобор - мн. стобори, (два) стобора, м. Разг. Дъсчена ограда на къща, двор и др. Прескочих стобора. |
| столик - столика, столико, мн. столики, прил. Който е с много лица; многообразен. Столика съдба. |
| стоног - стонога, стоного, мн. стоноги, прил. Който има сто крака. |
| стопля - стоплиш, мин. св. стоплих, мин. прич. стоплил, св. — вж. стоплям. |
| фестон - мн. фестони, (два) фестона, м. 1. Украшение по края на дреха, покривка и др. с дъговидна форма. 2. Архитектурно, скулптурно и др. ... |
| апостол - мн. апостоли.1. В евангелието - всеки от дванайсетте ученици на Христос, избрани за божи пратеници и проповедници.2. Проповедник ... |
| аристон - (фр. ariston но гр. aristos 'най-добър')Муз. Вид механичен музикален инструмент. |
| гъстота - само ед.Качество на гъст. Гъстота на населението. Гъстота на млякото. Гъстота на сиропа. |
| застоял - застояла, застояло, мн. застояли, прил. 1. За хранителен продукт — който е престоял, има лош вид и вкус. В хладилника имаше само м... |
| мънисто - мн. мъниста, ср. Пробито разноцветно топче от стъкло, кехлибар или от други камъни за броеница или накит. // прил. мънистен, мънис... |
| бристол - (по собств. Bristol - град в Англия)1. Вид висококачествен картон.2. Целулоиден лист, на който може да се пише и да се изтрива. |
| достоен - достойна, достойно, мн. достойни, прил. 1. Който има достойнство, който заслужава уважение. Достоен човек. 2. Който заслужава нещо... |
| жестоко - нареч. 1. С жестокост, без милост. 2. Изключително, силно, във висока степен. Излъгах се жестоко. 3. Жарг. Много хубаво; страхотно... |
| историк - мн. историци, м. Специалист по история. |
| история - мн. истории, ж. 1. Само ед. Действителността в непрекъснатото и развитие. 2. Само ед. Миналото, запазено в човешката памет. 3. Сам... |
| карстов - карстова, карстово, мн. карстови, прил. Който е резултат от химически процеси при лесноразтворими от водата скали. Карстов извор. ... |
| квестор - мн. квестори, м. 1. Служител в народно събрание, който брои гласовете при гласуване. 2. Лице. което се грижи за реда при провеждан... |
| майстор - мн. майстори, м. 1. Лице, което владее добре професията си или някое изкуство. Майстор на словото. 2. Занаятчия, който е изучил до... |
| наместо - предлог. Вместо. |
| напусто - нареч. Разг. Напразно, залудо. |