| сто - Намерени са 285 думи от търсенето |
|---|
| самостоятелен - самостоятелна, самостоятелно, мн. самостоятелни, прил. 1. Който съществува отделно, без зависимост от други. Самостоятелна държава... |
| удостоверявам - удостоверяваш, несв. и удостоверя, св. Свидетелствам, доказвам, показвам. Документът удостоверява образованието. Свидетелите удост... |
| термоустойчив - термоустойчива, термоустойчиво, мн. термоустойчиви, прил. Който не се влияе от промени в температурата. Термоустойчив материал. //... |
| удостоверение - мн. удостоверения, ср. 1. Документ, който доказва, показва нещо. Удостоверение за правоспособност на шофьор. Удостоверение за ражд... |
| аристократичен - аристократична, аристократично, мн. аристократични.Който е свойствен на аристократ.// същ. аристократичност. |
| безстопанствен - безстопанствена, безстопанствено, мн. безстопанствени.1. Който няма стопанин.2. Който не се стопанисва добре. |
| благосъстояние - само ед.Добро материално състояние; богатство, заможност. |
| простосърдечен - простосърдечна, простосърдечно, мн. простосърдечни, прил. Който е искрен, безхитростен, сърдечен. // същ. простосърдечие, ср. // с... |
| първопрестолен - първопрестолна, първопрестолно, мн. първопрестолни, прил. Който се отнася до първата столица. |
| стокообръщение - мн. стокообръщения, ср. Стокооборот. |
| местожителство - мн. местожителства, ср. Селище, където постоянно живее едно лице. |
| негостоприемен - негостоприемна, негостоприемно, мн. негостоприемни, прил. 1. Който не обича да приема гости. Негостоприемно семейство. 2. Прен. За... |
| обстоятелствен - обстоятелствена, обстоятелствено, мн. обстоятелствени, прил. Който има отношение към обстоятелството. • Обстоятелствено пояснение.... |
| постоянствувам - постоянствуваш, несв. Постоянствам. |
| стокообращение - мн. стокообращения, ср. Стокообръщение. |
| вагон-ресторант - мн. вагон-ресторанти, (два) вагон-ресторанта.Вагон във влак, който е направен на ресторант за пътниците. |
| жестокосърдечен - жестокосърдечна, жестокосърдечно, мн. жестокосърдечни, прил. Който е с жестоко сърце; безмилостен, безчовечен. |
| злосторничество - мн. злосторничества, ср. 1. Пакост, злочинство. 2. Само ед. Злосторничене. |
| местоназначение - мн. местоназначения, ср. Място, където трябва да отиде някой или да се изпрати нещо. |
| неблагопристоен - неблагопристойна, неблагопристойно, мн. неблагопристойни, прил. Който е лишен от благопристойност; неприличен. |