Тълковен речник

Тълковен речник и Съновник

риб - Намерени са 56 думи от търсенето
ръб - ръбът, ръба, мн. ръбове, (два) ръба, м. 1. Външен, издаден край на допиращи се (най-често под прав ъгъл) плоскости. Ръб на маса. Р...
раб - рабът, раба, мн. раби, м.Остар. Безволев, слаб по душа човек. Презрян раб.
роб - робът, роба, мн. роби, м. 1. Истор. В робовладелското общество - безправен човек, който се купува и продава като стока. Пазар за ...
рид - ридът, рида, мн. ридове, (два) рида, м. Леко издадена земна повърхност; хълм.
риж - рижа, рижо, мн. рижи, прил. 1. Който е с цвят на ръжда; оранжево-червеникав. Рижа коса. 2. Който е с коса с такъв цвят.
рис - рисът, риса, мн. рисове, (два) риса, м. Дива котка с пъстра кожа.
риф - рифът, рифа, мн. рифове, (два) рифа, м. Подводна скала, обикн. коралова. // прил. рифов, рифова, рифово, мн. рифови.
рия - риеш, мин. св. рих, мин. прич. рил, несв.; какво. Копая, ровя, дълбая земята (обикн. с крак или със зурла).
риба - мн. риби, ж. 1. Водно гръбначно животно, което се движи с перки и диша с хриле. Речна риба. Вкусна риба. 2. Зодиакално съзвездие (...
риби - рибя, рибе, мн. риби, прил. Разг. Рибен.
рибар - рибарят, рибаря, мн. рибари, м. Човек, който лови риба и/или я продава. // прил. рибарски, рибарска, рибарско, мн. рибарски. Рибар...
рибен - рибена, рибено, мн. рибени, прил. 1. Който се отнася до риба. Рибена опашка. Рибени хриле. 2. Който се добива от риба или се прави...
дрибъл - само ед. Спец. В спортни игри — продължителна игра с топката от един играч, който чрез специални движения не позволява на противни...
рибица - мн. рибици, ж. Ивица крехко месо покрай гръбнака; филе. Осолихме рибиците.
прибор - мн. прибори, (два) прибора, м. 1. Приспособление, специално устройство за работа; апарат, уред. 2. Обикн. мн. Набор от принадлежно...
трибун - мн. трибуни, м. 1. Истор. В древния Рим — длъжностно лице, избрано да защитава интересите на плебеите. 2. Вожд на масите, оратор, ...
рибник - мн. рибници, (два) рибника, м. 1. Печена в тава риба с ориз, зеле, лук и др. 2. Покрита с тесто и опечена риба. 3. Рибарник.
атрибут - мн. атрибути, (два) атрибута.1. Характерен белег, свойство, качество, черта на човек или предмет.2. В езикознанието - определение....
огрибка - мн. огрибки, ж. Желязно приспособление за остъргване на нощви или загорели части от хляба.
прибавя - прибавиш, мин. св. прибавих, мин. прич. прибавил, св. — вж. прибавям.
страници: 1 2 3
Всички думи от тълковния речник по азбучен ред: