| сто - Намерени са 285 думи от търсенето |
|---|
| чистофайница - мн. чистофайници, ж. Разг. Жена чистофайник. |
| себестойност - себестойността, мн. себестойности, ж. Разход на предприятие при производство на стока и за даване на заплата. Ниска себестойност. |
| сребристобял - сребристобяла, сребристобяло, мн. сребристобели, прил. Който има бляскав, искрометен бял цвят. |
| стопроцентов - стопроцентова, стопроцентово, мн. стопроцентови, прил. 1. Който е или става сто на сто. Стопроцентово увеличение на цените. 2. Пре... |
| сугестология - само ед. Спец. Наука за сугестията като един от психотерапевтичните методи за въздействие върху човека. |
| членестоного - мн. членестоноги, ср. Безгръбначно животно, чиито крайници и тяло са съставени от членчета. |
| апостолически - (лат. apostolicus от гр. apostolicos)Църк. Който принадлежи на апостолския (папския) престол; папски. |
| аристотелизъм - (по гр. собств. Aristoteles)Филос. Учение на Аристотел (384-322 пр. Хр.), основано на целенасоченост на материята към своя божеств... |
| историография - само ед. Наука за развоя на историческото знание и методологията на историческата наука. // прил. историографски, историографска, ... |
| кръстообразен - кръстообразна, кръстообразно, мн. кръстообразни, прил. Който има вид или форма на кръст. |
| кръстословица - мн. кръстословици, ж. Забавна задача — мрежа от квадратчета, които трябва да се попълнят хоризонтално и/или вертикално с думи; реб... |
| несъстоятелен - несъстоятелна, несъстоятелно, мн. несъстоятелни, прил. 1. Който не е в състояние да плаща. Несъстоятелен длъжник. 2. Неприемлив, н... |
| простосмъртен - простосмъртна, простосмъртно, мн. простосмъртни, прил. 1. Който след смъртта си не оставя следи в историята. 2. Разг. Ирон. Обик... |
| чистосърдечен - чистосърдечна, чистосърдечно, мн. чистосърдечни, прил. Искрен, откровен, непресторен. Чистосърдечна жена. Чистосърдечно признание.... |
| мразоустойчив - мразоустойчива, мразоустойчиво, мн. мразоустойчиви, прил. Който издържа на голям студ; студоустойчив. // същ. мразоустойчивост, мр... |
| настоятелство - мн. настоятелства, ср. 1. Група хора, избрани да ръководят стопанството на училище или църква. 2. Ръководство на дружество или орг... |
| непостоянство - мн. непостоянства, ср. Проява на непостоянен или негово качество; колебливост, променливост. Проявявам непостоянство в учението. |
| обстоятелство - мн. обстоятелства, ср. 1. Явление, което съпътства някакъв факт. 2. Само мн. Условия, определящи съществуването на нещо. По стечен... |
| опустошителен - опустошителна, опустошително, мн. опустошителни, прил. Който опустошава. Опустошително земетресение. Опустошителна страст. |
| севастократор - мн. севастократори, м. Истор. Средновековен представител на владетелски род в България и Византия. |