самостоятелна, самостоятелно, мн. самостоятелни, прил. 1.
Който съществува отделно, без
зависимост от други. Самостоятелна
държава. Самостоятелно
семейство. 2. Който е
отделен, изолиран от другите, без връзки или общи функции. Самостоятелно жилище. Самостоятелна стая. Самостоятелно предприятие. 3. Който се извършва без участие на други. Самостоятелна изложба. Самостоятелен концерт. 4. Който може сам да взема решение, да се справя сам. Децата й са самостоятелни от малки. // същ. самостоятелност, самостоятелността, ж. Проявявам самостоятелност. Нямам самостоятелност. // нареч. самостоятелно. Живея самостоятелно.