| п------- - Намерени са 920 думи от търсенето |
|---|
| приемник - мн. приемници, м. 1. Човек, който приема, наследява една работа от друг. 2. Спец. Кръстник. |
| приземен - приземна, приземно, мн. приземни, прил. Който е близо до земята, наравно с нея. Приземна стая. |
| приземие - мн. приземия, ср. Приземен етаж. |
| призивен - призивна, призивно, мн. призивни, прил. Който призовава. |
| приклещя - приклещиш, мин. св. приклещих, мин. прич. приклещил, св. — вж. приклещвам. |
| прикрепя - прикрепиш, мин. св. прикрепих, мин. прич. прикрепил, св. — вж. прикрепявам. |
| прилежен - прилежна, прилежно, мн. прилежни, прил. Който се отличава с прилежание; усърден, старателен, ревностен. Прилежен ученик. // същ. п... |
| приличен - прилична, прилично, мн. прилични, прил. 1. Който прилича; подобен. Фигурата и е прилична на кукленска. 2. Който спазва приличие. П... |
| примерен - примерна, примерно, мн. примерни, прил. Който служи за пример или може да служи за пример; образцов. Примерно упражнение. Примерен... |
| примирен - примирена, примирено, мн. примирени, прил. Който се е примирил (във 2 знач.). Примирена със съдбата си. // същ. примиреност, прими... |
| примирие - мн. примирия, ср. Временен мир през война по взаимна уговорка на двете страни. Сключвам примирие. |
| принизен - принизена, принизено, мн. принизени, прил. 1. Остар. Който е наведен ниско. Принизени очи. 2. Тих. Принизен глас. 3. Който не отго... |
| притегля - притеглиш, мин. св. притеглих, мин. прич. притеглил, св. — вж. притеглям. |
| причестя - причестиш, мин. св. причестих, мин. прич. причестил, св. — вж. причестявам. |
| пришелец - мн. пришелци, м. Човек, който идва от някъде другаде, за да се засели, по отношение на местните жители. Пришелец в селото. |
| прищя се - прищиш се, мин. св. прищих се, мин. прич. прищил, несв. Покривам се с пришки. |
| пилигрим - мн. пилигрими, м. 1. Посетител на светите места; поклонник. 2. Прен. Пътник, странник. // прил. пилигримски, пилигримска, пилигрим... |
| придирям - придиряш, несв. Придирвам. |
| примирим - примирима, примиримо, мн. примирими, прил. Който може да бъде примирен. |
| причисля - причислиш, мин. св. причислих, мин. прич. причислил, св. — вж. причислявам. |