| п------- - Намерени са 920 думи от търсенето |
|---|
| поселище - мн. поселища, ср. Населено място; селище, заселище. |
| последен - последна, последно, мн. последни, прил. 1. Който е най-отзад, най-накрая, след който няма друг. Последен ден на лятото. Последно и... |
| послепис - само ед. Послеслов. |
| послешен - послешна, послешно, мн. послешни, прил. Разг. Който става по-късно, по-после по отношение на някакво действие; по-късен, следващ. |
| послушен - послушна, послушно, мн. послушни, прил. Който се покорява, изпълнява съвети, слуша. Послушно дете. |
| посребря - посребриш, мин. св. посребрих, мин. прич. посребрил, св. — вж. посребрявам. |
| постижим - постижима, постижимо, мн. постижими, прил. Който може да бъде постигнат. Постижим резултат. |
| потеглям - потегляш, несв. и потегля, св. 1. Какво/ кого. Тегля от време на време по малко. 2. Какво/кого. Почвам да тегля. 3. Известно време... |
| потенция - само ед. 1. Спец. Сила. 2. Скрити възможности, които могат да се проявят при определени условия. |
| потисник - мн. потисници, м. Този, който потиска (в 1 знач.). // прил. потиснически, потисническа, потисническо, мн. потиснически. Потисничес... |
| потребен - потребна, потребно, мн. потребни, прил. Който е необходим, от който има потреба, нужда. Потребен човек. |
| потресен - потресна, потресно, мн. потресни, прил. Остар. Потресаващ. |
| потретям - потретяш, несв. Потретвам. |
| поучение - мн. поучения, ср. Назидателен съвет; поука. |
| похотлив - похотлива, похотливо, мн. похотливи, прил. Който е изпълнен с похот. Похотлив поглед. Похотлив човек. // същ. похотливост, похотли... |
| почвовед - мн. почвоведи, м. Човек, който се занимава с изследване на почвата (в 1 знач.). |
| почернея - почернееш, мин. св. почернях, мин. прич. почернял, св. — вж. почернявам. |
| почерням - почерняш, несв. и почерня, св. 1. Какво. Правя нещо да стане черно. 2. Прен. Кого. Озлочестявам, предизвиквам скръбта на някого; з... |
| почерпям - почерпяш, несв. Почерпвам. |
| появя се - появиш се, мин. св. появих се, мин. прич. появил се, св. — вж. появявам се. |