| п------- - Намерени са 920 думи от търсенето |
|---|
| проходим - проходима, проходимо, мн. проходими, прил. През който може да се преминава; достъпен за преминаване. // същ. проходимост, проходим... |
| процесор - мн. процесори, (два) процесора, м. Спец. Устройство в изчислителна машина, което извършва основните изчислителни операции. |
| прочистя - прочистиш, мин. св. прочистих, мин. прич. прочистил, св. — вж. прочиствам. |
| прочитен - прочитна, прочитно, мн. прочитни, прил. Който е за прочит. Прочитна литература. |
| пряпорец - мн. пряпорци, (два) пряпореца, м. Остар. Знаме. |
| психолог - мн. психолози, м. 1. Специалист по психология. 2. Прен. Разг. Познавач на човешката душа, проникновен човек. Добър психолог. |
| плувкиня - мн. плувкини, ж. Жена плувец (в 1 знач.). |
| пребулям - пребуляш, несв. Пребулвам. |
| прежурям - прежуряш, несв. и прежуря, св. 1. За слънце — пека много силно, чак паря. 2. Диал. Какво. Прегарям нещо при печене. |
| преуспея - преуспееш, мин. св. преуспях, мин. прич. преуспял, св. — вж. преуспявам. |
| принуден - принудена, принудено, мн. принудени, прил. 1. Който е заставен да прави нещо. Принуден да проси. 2. Прен. Който не е искрен; неест... |
| притурям - притуряш, несв. Притурвам. |
| прихлупя - прихлупиш, мин. св. прихлупих, мин. прич. прихлупил, св. — вж. прихлупвам. |
| пружинен - пружинена, пружинено, мн. пружинени, прил. В който има пружини. Пружинено легло. |
| пубертет - само ед. Възраст на половото съзряване на човека. // прил. пубертетен, пубертетна, пубертетно, мн. пубертетни. |
| публичен - публична, публично, мн. публични, прил. 1. Който е достъпен за всички, отворен е за всички. 2. Който става в присъствието на публи... |
| пустинен - пустинна, пустинно, мн. пустинни, прил. 1. Който е присъщ на пустиня. Пустинен климат. 2. Прен. Необитаем, безлюден, пуст. Пустине... |
| преместя - преместиш, мин. св. преместих, мин. прич. преместил, св. - вж. премествам. |
| прецизен - прецизна, прецизно, мн. прецизни, прил. Максимално точен; екзактен, безгрешен. Прецизна изработка. // същ. прецизност, прецизностт... |
| приличие - само ед. Спазване на установените нрави и обноски, на установения етикет. Приличието не позволява това. |