п------- - Намерени са 920 думи от търсенето |
придобря - придобриш, мин. св. придобрих, мин. прич. придобрил, св. — вж. придобрявам. |
приложен - приложна, приложно, мн. приложни, прил. Който се прилага в практиката. Приложна лингвистика. Приложни методи. |
приложим - приложима, приложимо, мн. приложими, прил. Който може да бъде приложен. Тези предложения са приложими. // същ. приложимост, прилож... |
пристоен - пристойна, пристойно, мн. пристойни, прил. Който е съобразен с правилата на добро поведение; приличен. Пристойна скръб. |
пристроя - пристроиш, мин. св. пристроих, мин, прич. пристроил, св. — вж. пристроявам. |
притворя - притвориш, мин. св. притворих, мин. прич. притворил, св. — вж. притварям. |
приходящ - приходяща, приходящо, мн. приходящи, прил. Който идва, прихожда. Приходяща поща. Приходящи ученици. |
пробивен - пробивна, пробивно, мн. пробивни, прил. 1. Който е предназначен за пробиване. 2. Прен. За човек — който умее да преодолява препятс... |
проветря - проветриш, мин. св. проветрих, мин. прич. проветрил, св. — вж. проветрявам. |
провизии - само мн. Хранителни продукти, хранителни припаси. |
провинен - провинена, провинено, мн. провинени, прил. Който се е провинил. Провинен ученик. |
проекто- - Първи елемент в сложни думи със значение проект за, напр. проектобюджет, проектодоговор, проектозакон, проектоплан, проектопрограм... |
проекция - мн. проекции, ж. Спец. 1. Изображение на пространствени фигури върху плоскост. 2. Предаване на изображения върху екран. // прил. п... |
прозвище - мн. прозвища, ср. Допълнително название на човек, дадено му според негова характерна черта; прякор. |
прозирен - прозирна, прозирно, мн. прозирни, прил. През който могат да се видят предметите; прозрачен. |
прозорец - мн. прозорци, (два) прозореца, м. 1. Отвор в стена на сграда, през който може да влиза светлина и въздух, и рамка със стъкло за за... |
произвол - само ед. Своеволие, самовластие, беззаконие. |
произход - само ед. 1. Принадлежност по рождение към някаква група; потекло, род, начало. Национален произход. Социален произход. 2. Поставян... |
прокобен - прокобна, прокобно, мн. прокобни, прил. Който прокобява, който вещае нещастие. Прокобен сън. |
прокуден - прокудена, прокудено, мн. прокудени, прил. Който е принуден да живее далеч от близки и роден край; изгонен. |