пре - Намерени са 1012 думи от търсенето |
преносител - преносителят, преносителя, мн. преносители, м. Човек, който пренася зараза. |
преподобен - преподобна, преподобно, мн. преподобни, прил. Определение към светци от по-долен ранг. |
преподобие - мн. преподобия, ср. Обръщение към висше духовно лице. Ваше преподобие. |
преродя се - преродиш се, мин. св. преродих се, мин. прич. преродил се, св. — вж. прераждам се. |
безупречен - безупречна, безупречно, мн. безупречни.Който не може да предизвика упрек.// нареч. безупречно.// същ. безупречност, безупречността... |
предубеден - предубедена, предубедено, мн. предубедени, прил. 1. Който показва предубеждение. Предубеден човек. 2. Който съдържа предубеждение.... |
предупредя - предупредиш, мин. св. предупредих, мин. прич. предупредил, св. — вж. предупреждавам. |
презумпция - мн. презумпции, ж. Спец. Предварително приемане на нещо за вярно до доказване на обратното. |
пресекулки - само мн. • На пресекулки. Като се извършва откъслечно, от време на време, с прекъсвания. Дишам на пресекулки. |
депресивен - депресивна, депресивно, мн. депресивни, прил. Който е свързан с депресия; угнетяващ, потискащ. Депресивно състояние. |
пребледнея - пребледнееш, мин. св. пребледнях, мин. прич. пребледнял, св. - вж. пребледнявам. |
преддверие - мн. преддверия, ср. Пространство пред вратата на голяма обществена сграда - храм, дворец и под. |
предвестие - мн. предвестия, ср. Съобщение или признак, симптом, който предвестява нещо. |
предвидлив - предвидлива, предвидливо, мн. предвидливи, прил. 1. Който умее да предвижда и да се подготви за последиците. Предвидлив човек. 2. ... |
предявител - предявителят, предявителя, мн. предявители, м. Човек, който предявява нещо. |
преселение - мн. преселения, ср. Преселване. |
пресметлив - пресметлива, пресметливо, мн. пресметливи, прил. Който винаги прави нещо със сметка, за да се домогне до нещо. Пресметлив човек. /... |
претендент - мн. претенденти, м. Човек, който претендира за нещо. |
репресивен - репресивна, репресивно, мн. репресивни, прил. Който има за цел насилствено да прекъсне, да предотврати нещо; наказателен. // същ. ... |
изпреварвам - изпреварваш, несв. и изпреваря, св. 1. Кого/какво. Задминавам при движение. Карахме бавно и всички ни изпреварваха. 2. Кого/какво.... |