каш - Намерени са 29 думи от търсенето |
баш - 1. Прил. Остар. Главен, пръв.2. Нареч. Разг. Тъкмо, точно. |
ваш - ваша, ваше, мн. ваши, крат. ви, притеж. мест.1. Който е притежание на вас или има отношение с вас. Вашето дете е по-голямо. Никога... |
кош - кошът, коша, мн. кошове, (два) коша, м. 1. Изплетен от пръчки съд с различна големина и форма. Кош за слама. Кош за пране. Кош за ... |
как - въпр. нареч. 1. По какъв начин. Как се пуска тоя касетофон? 2. В какво положение, в какво състояние. Как е майка ти? 3. На какво о... |
кал - калта, само сд., ж. 1. Намекната от вода пръст по земната повърхност. Едва изгазих калта по улиците. 2. Остар. Смес от жълта пръст... |
кат - катът, ката, мн. катове, (два) ката, м. Разг. 1. Етаж на сграда. Качих се на втория кат. Къща на три ката. 2. Слой, пласт. Сгъвам ... |
наш - наша, наше, мн. наши, крат. ни, притеж. мест. 1. Който принадлежи на нас или се отнася до нас. Нашата къща. Нашето семейство. 2. К... |
шаш - неизм. Разг. Смайване, изумление, смут, суматоха. Голям шаш! Стана пълен шаш. |
кеш - неизм. Плащане в брой; пари в наличност. |
каша - мн. каши, ж. 1. Ястие от сварено с вода или мляко брашно. Пиле с каша. 2. Гъста смес от еднородни частици (смлени плодове, зеленчу... |
кашон - мн. кашони, (два) кашона, м. 1. Кутия от велпапе, използвана за опаковка на стоки, която се затваря с два подвити края на картона ... |
сякаш - нареч. 1. Изразява предположение; струва ми се, като че ли. Навън сякаш вали. 2. Изразява сравнение; като че ли, също като. А тя, ... |
кашмер - само ед. Разг. Ирон. Подигравка, присмех. Ставам за кашмер. На хората кашмер им трябва. |
кашлям - кашляш, несв. 1. Изкарвам силна струя въздух от устата с характерен шум поради заболяване на дихателните органи. 2. Прен. За машин... |
кашмир - само ед. Тънък, фин и мек вълнен плат, обикн. щампован. Шал от кашмир. // прил. кашмирен, кашмирена, кашмирено, мн. кашмирени. |
закашля - закашлиш, мин. св. закашлих, мин. прич. закашлил, св. — вж. закашлям. |
изкашля - изкашлиш, мин. св. изкашлях и изкашлих, мин. прич. изкашлял и изкашлил, св. — вж. изкашлям. |
кашавар - кашаварят, кашаваря, мн. кашавари, м. 1. Остар. Готвач на войници. 2. Разг. Ирон. Готвач. |
кашлица - само ед. Изкарване на силна струя въздух от устата, придружено с характерен шум, причинено от заболяване на дихателните органи. Ця... |
тукашен - тукашна, тукашно, мн. тукашни, прил. Разг. Който е свързан с мястото, където се намира говорещото лице. Тукашната земя е песъчлива... |