Тълковен речник

Тълковен речник и Съновник

пит - Намерени са 107 думи от търсенето
пепит - само ед. 1. Десен на плат с дребни квадратчета или ромбчета в два цвята. 2. Плат с такъв десен. // прил. пепитен, пепитена, пепите...
питие - мн. питиета, ср. Течност за пиене, напитка.
изпит - мн. изпити, (два) изпита, м. Проверка и оценка на знания върху определен предмет. Изпит по математика. Писмен изпит. Устен изпит. ...
спитя - спитиш, мин. св. спитих, мин. прич. спитил, св. — вж. спитвам.
копито - мн. копита, ср. Дебело и твърдо рогово образувание в края на краката на тревопасни животни, което ги предпазва от нараняване. Подк...
опитам - опиташ, св. — вж. опитвам.
опитен - опитна, опитно, мн. опитни, прил. 1. Който има опит (в 1 знач.); сръчен, изкусен. Опитен хирург. 2. Който е свързан с опити или е ...
разпит - мн. разпити, (два) разпита, м. Разпитване (обикн. в полицията).
епител - само ед. Спец. Покривна тъкан, която съставя горния слой на кожата у човека и животните. // прил. епителен, епителна, епително, мн...
епитет - мн. епитети, (два) епитета, м. Спец. В поетиката — художествено определение на предмет за по-голяма изразителност.
питеен - питейна, питейно, мн. питейни, прил. Който е за пиене. Питейна вода. • Питейно заведение. Заведение, в което се сервират спиртни н...
юпитер - само ед. 1.В древноримската митология - върховен бог на небето, на плодородието, светкавицата и гърма. 2.Спец. Най-голямата планет...
запитам - запиташ, св. — вж. запитвам.
пюпитър - мн. пюпитри, (два) пюпитъра, м. Наклонена поставка за книги, ноти и др.
епитроп - мн. епитропи, м. Спец. Лице, което се грижи за паричните средства на църквата; църковен настоятел.
опитвам - опитваш, несв. и опитам, св. 1. Какво. Консумирам нещо в малко количество, за да разбера вкуса му. Опитах супата. 2. Проверявам ка...
опитомя - опитомиш, мин. св. опитомих, мин. прич. опитомил, св. — вж. опитомявам.
изпитам - изпиташ, св. — вж. изпитвам.
капитал - мн. капитали, (два) капитала, м. 1. Спец. Само ед. В икономиката — стойност, която носи принадена стойност в резултат от използван...
капитан - мн. капитани, м. 1. Офицерско звание — следващото след старши лейтенант, а също лицето с това звание. Капитаните сигурно вземат до...
страници: 1 2 3 4 5 6
Всички думи от тълковния речник по азбучен ред: